Атомът, байтът и генът са градивните единици, които ХХ век откри. Всяка от тях започва революция, а комбинацията от трите ще определя животът ни занапред.
Молекулата на ДНК беше открита през 1953 г., през 1993 г. започна проектът за разчитане на човешкия геном и беше завършен безпрецедентно бързо, през 2001 г.
Дотогава се смяташе, че ДНК определя кои сме ние, кой сме били и какви ще станем. Но не гените или броят им ни определя. Ако си представим генетичната информация като книга, голямо значение има кой и как я чете. Начинът на живот определя кои глави от книгата ще бъдат прочетени, къде ще бъде подчертано и кои пасажи ще бъдат изпуснати.
А всичко това зависи от условията на средата, с които се занимава една от най-бързо развиващите се науки – епигенетиката или над-генетика.
Предразположението към дадено заболяване не е предварителна присъда и не означава, че ние непременно ще се разболеем от него. Начините на хранене, начинът на живот, фактори като стреса – всички те определят какво ще се случи с нас.
„Още Хипократ е забелязал, че множество хора боледуват от една и съща болест, но всеки боледува и оздравява различно.
Заболяванията са сложни процеси и те в много по-голяма степен се определят от факторите на средата. Дори ако човек притежава блестяща генетика и я постави в лоши условия – тя няма да се прояви, казва доц. д-р Милена Георгиева, от Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при БАН.
В разговора с нея става въпрос за диагнозата „предоцелели“, за „митохондриалната Ева“ и наследствеността, която идва по линия на женското потомство и за това доколко сме зависими от гените си и доколко сме творци на съдбата си.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
