„Кино с думи“ влиза в „В сърцето на машината“, за да стигне до сърцето на киното. Поглежда в пробойните на човешката душа, за да открие спасението. Говори колкото за кино, толкова и за човешкото в нас. Причината е една друга „Песен за човека“, вдъхновена от мъдростта на поетите, но още повече от истината за всеки, който дръзне да се нарече Човек. А разговорът е с хората, които стоят зад поредната причина да отидем на кино.
„В сърцето на машината“ е новият игрален филм на Мартин Макариев – режисьорът на „Диви и щастливи“, „Привличане“ и „Вила Роза“. Филмът връща обратно в 1978 година. Разказва действителна история, която проследява само един ден от живота на група затворници, осъдени за тежки престъпления. Един ден, който обаче ще промени всеки следващ. Героите във филма – изиграни от Александър Сано в главната роля, Христо Петков, Стоян Дойчев, Ивайло Христов и Игор Ангелов, са обединени не от факта, че няма какво да губят, а от онова, на което „не му е тука мястото“ – свободата, която отсъства, но е силно желана. Спасението за душата на тези, които уж са лишени от такава. Откриваме ги в един от цеховете на затвора, където е и сърцето на машината.
Във филма участват още Христо Шопов, Башар Рахал и Владимир Зомбори, който влиза в ролята на новия надзирател в затвора, чийто първи работен ден се превръща в истински кошмар, но пък и го прави свидетел на човешкото, което си проправя път към човека. Въпреки всичко.
Този, който се опълчва на съдбата, е капитан Векилски.
В един делничен ден, в който възможността да гледаме „В сърцето на машината“ дни преди премиерата му имахме ние – медиите, аз се срещнех с част от екипа там, където е мястото на всеки филм – в киносалона. Първо, по пътя към сърцето на машината и респективно към киното поех именно с капитан Векилски – актьорът Юлиан Вергов. Разговорът започва от истината, която неговият герой отстоява до самия край, и стига до нуждата от кислород в сърцето на българското кино.
Идеята за продукция се заражда преди повече от десет години от една история, споделена на режисьора Мартин Макариев. Нейното развитие във филмов сюжет, който да припомни на зрителите колко трудно е да бъдеш човек, на когото нищо човешко не му е чуждо, дори да говорим за най-коравия престъпник – е трябвало да отлежи, преди да настъпи моментът на реализация.
Някъде там започва и разговорът с продуцента на филма Александър Пенев, за когото ключът към тази история е бил моментът, в който е станал баща. Съвсем естествено разговорът е провокиран от реакциите на публиката в киносалона.
„В сърцето на машината“ отвежда до най-съкровените кътчета на човешката душа и колкото и да е универсална историята във филма, толкова силно тя говори и за всичко българско и родно. До голяма степен пръст в това има сценаристът Борислав Захариев.
Аз обаче продължих пътуването си в дебрите на спасението, човещината, кръпките в българското кино и някои не толкова приятни страни на фестивалния живот на един филм – в случая този, за който става дума, е участвал в над 40 международни фестивала и има награди за: „Най-добра мъжка роля“ на Александър Сано; „Най-добър актьорски ансамбъл“; „Най-добър звук“ и „Най-добър монтаж“, както и „Златна роза“ за най-добър български филм за 2021 година – с човека, режисирал историята – Мартин Макариев.
С него разговорът е за: влиянието на литературата, която откриваме във филма, и театъра, към който всеки режисьор трябва да се обръща, когато търси своите актьори; човечността, която няма нужда от оправдания; необходимия позитивизъм и светъл поглед към света и другите в него; всемира и желанието ни да бъдем по-добри хора; подхода към един филма и оценката, която студиото на Стивън Спилбърг дава за „В сърцето на машината“, след като го гледа в Лондон; българските филми, които трябва да бъдат правени, независимо от обстоятелствата и мнението на мнозина.
Всичко започва от максимата във филма, че това, което спасяваш - спасява теб.
Това са едни от най-често използваните думи от днешните тийнейджъри. "Няма какво да се обърка" се превръща и в девиз на TRAP Fest – фестивалът за култура, музика и младежка енергия. Това лято той отново събра млади хора от цялата страна с концерти, сцени и незабравими емоции. Създателят на едно от най-новите читалища у нас и организатор на..
Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..
Това, което открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва Яна Титова за пиесата на Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...
След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..
На 10 септември дворът на Драматичния театър в Пловдив ще се превърне в сцена за една специална музикална вечер. Певицата и пианистка Александра Борисова –..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”...
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg