Образите на тази енигма – жената

Жената е чувство. От онова, което те връхлита веднъж в живота, но те държи дълго. Утаява се в теб, пропива се в кожата ти, в мислите ти, в същността ти. А когато усети, че те е превзела, не се свени да поиска още. И получава още. Жената е вихър. Завърта те в своя свят и те кара да танцуваш в него, но само на нейната музика. Жената е душа, дълбока като океан, в който можеш да плуваш с делфини, но и бавно да се давиш, докато не потънеш съвсем. Жената е едновременно и ангел, и дявол. Тя е свенлива и нежна, фина и крехка като цвете, обвило стъкло. Но е и невъздържана и дива, нетърпелива и рязка. Буря, побрала цялата си мощ в кутия от бижута.

Жената е любов, тя е дом, уют и семейство, път и пътуване. Огън и жупел. Жената е магия, необяснима, често неразбрана, но много желана. Жената е избор. Такъв, какъвто всеки иска да направи за себе си, а самата тя все между избори се лута. Ще ви кажат, че жената не знае какво иска. Но всъщност само жената знае какво наистина иска – всичко и нищо, разум и емоция в едно, енергия, страст и обич. Песен, по-нежна от коприна, но силна като за трима. Жената е крайност, към която всеки прибягва. Тя е стихия, от която всеки бяга, но и която всеки иска да увладее. Жената е всичко, което мъжът не е. Разбира се, и обратното е валидно.

В женския месец – така противоречив и неподвластен – в „Какво се случва“ се заговори за тази вселена, тази вечна енигма – жената. За нейния образ и подобие в света на визуалното изкуство и за внушенията, които тя има.

Според изкуствоведката Лиза Боева образът на жената изначално е сложен и нееднозначен. Той минава през различни етапи, системи и културни погледи. Навярно обаче всичко тръгва от идеалната възлюбена, иконичната дама на сърцето, от образа на една светска дама, която същевременно е и богородица. От Беатриче, без която за Данте раят е безсмислен. И стига до днешния ден, в който жената няма нужда от посредник, за да изобрази себе си – еманципирана и самодостатъчна. Въпреки това Лиза Боева е на мнение, че именно погледът отстрани е по-интересен.

Фанка Борисова е самороден талант. Художничка, чиито творби минават през душата и са дълбоко изживени. В тях винаги откриваме жената – въпреки всичко. Фанка рисува в дома за хора с умствена изостаналост, където живее. Признава, че намира спасение и радост, докато го прави. Тя е себе си и всяка друга, когато изобразява своите женски образи. В тях има енергия, финес, красота, мистика и мечтание, дързост и свобода. Често съзираме и майката, изобразена в черно-бяло, която липсва в живота на Фанка, но и чието отсъствие е накарало художничката да повярва, че изкуството е навсякъде, а жената е всичко, което човек може да поиска да бъде.

• Картините на Фанка Борисова като спасение и намиране на смисъл

Фанка Борисова разказва още в звуковия файл.

Жената е обект на фотографията, но често е и човекът зад обектива. Виждаме я красива, независима и силна, със специфична чувствителност към света, времето и пространството. Тя не се нужда е от украшения и прекалено много цвят, а само от вяра в себе си и възможностите си.

Повече за подхода към жената във визуалното изкуство разказва фотографката Диляна Гергова.