Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Международен ден на астрономическите обсерватории

Снимка: Rawpixel

На 16 март се отбелязва Международният ден на астрономическите обсерватории. Денят е празнуван за пръв път през 1990 година в Италия по инициатива на Асоциацията на италианските астрономически обсерватории. През 1994 г. – и във Франция, а през 1995 г. – в още 6 европейски държави. Целта е разпространение на знанията по астрономия.

Обсерваторията е място, предназначено за научни наблюдения на земни и небесни явления. Обсерватории се строят за целите на астрономията, климатологията, геологията, метеорологията, океанологията и вулканологията.

Темата коментира в “Нашият ден“ доц. д-р Владимир Божилов, астрофизик и астроном от катедра “Астрономия“ на Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“:

“Българските учени и по-конкретно астрономи и астрофизици от трите институции у нас, които се занимават професионално с астрономия – колегите от Софийския университет, от университета в Шумен и разбира се, тези от Института по астрономия с Националната астрономическа обсерватория “Рожен“ към БАН, работим в тесен контакт със специалисти от целия свят и мога с гордост да кажа, че имаме ключови приноси в редица области.

Конкретно от Катедра Астрономия работим заедно с колегите от Института по астрономия и колегите от университета в Шумен по един от най-големите национални проекти с международен принос – проекта “РАЦИО“.

Това е на практика втората най-голяма инвестиция в научна инфраструктура след построяването на обсерваторията “Рожен“ на нашата държава. По този проект вече има оборудвани нови телескопи в БАН, нов телескоп в университета в Шумен, предстои тази година и нов телескоп за Софийския университет. С този инструментариум наблюдаваме редица интересни обекти като сърцата на далечните галактики, т.нар. “активни галактични ядра“, където имаме ключови приноси буквално всяка година.

Обсерваторията в Рожен

С колеги изследваме активно галактиката Андромеда. В Андромеда български астрономи сме открили над 1/6 от всички явления, които се наричат “нови“. Това е специфично явление, при което две звезди живеят заедно, едната изсмуква вещество от другата и от време на време го изхвърля и в небето се вижда сякаш светва по-ярка точка.

Третият ключов принос, това е търсенето на планети около други звезди. Такива планети се наричат екзопланети. От 1 март в България се върна един от водещите топ специалисти в областта на екзопланетите.

Една от основните роли на науката е и нейната комуникация с обществото. В началото на ХХ в. светът се променя поради няколко научни открития. Едно от тях е откриването на квантовата механика, която води до цялата микротехнология и до компютрите, дори до флашките, които днес използваме, за да споделяме информация. Това е тази революция, която ражда технологията.“

Тъмната енергия

“Това е една от най-големите загадки, която предстои да бъде решена. От гледна точка на природата на Вселената има много неща, които не знаем, но вече знаем, че не ги знаем. От чисто приложна гледна точка – в началото на този век Космосът стана достъпен. В началото на ХХI в. визионерът Мъск показа със своите частни космически ракети, че Космосът е достъпен и то на една стократно по-ниска цена от преди."

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Никола Петров, директор на НАО „Рожен“:

“До края на март със сигурност обсерваторията “Рожен“ няма да бъдем отворена за туристи. Надявам се от края на април отново да отворим за посетители. През деня организираме посещения до големия телескоп и беседа за това какво работим. Трябва да кажем, че няма как една единствена институция, в частност нашата обсерватория и всички наши колеги, да бъдем единствени като островче в света, което да може да покаже нещо абсолютно нова.

Националната астрономическа обсерватория Рожен

Стигнали сме до такова развитие, че всички астрономи по между си в цял свят да работят съвместно. Университетите са мястото, в което се произвеждат следващите нови кадри, с които да можем да захраним и следващите научни изследвания и наблюдения с телескопите в “Рожен“. Преди това пък са се справяли нашите колеги, които са на места по градовете и имат по-малки обсерватории и планетариуми.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. д-р Драгомир Марчев от Катедрата по физика и астрономия на Шуменския университет:

Националната астрономическа обсерватория Рожен

“Ние, астрономите у нас, даваме пример за единство. Когато трите институции, които се занимават с астрономия, са обединени, се виждат резултатите.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
IV издание на Градски фестивал на семената

Градски фестивал на семената

На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..

публикувано на 09.04.25 в 17:39

Анестезиологът проф. Темелков: Не бързайте със заключенията за трагедията в Пловдив

В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..

обновено на 09.04.25 в 12:48
Цветеслава Гълъбова

Преместване и ремонт: достатъчни ли са козметичните промени в психиатрията?

Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..

обновено на 09.04.25 в 12:03

Вместо ножици, дайте на младите хора криле

Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..

обновено на 09.04.25 в 11:14
Йоана Цонева, Нейко Нейков, Красимир Ранков

Тайните на добрия сън – какво казва науката

Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня?  Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..

публикувано на 09.04.25 в 10:05