На 16 март се отбелязва Международният ден на астрономическите обсерватории. Денят е празнуван за пръв път през 1990 година в Италия по инициатива на Асоциацията на италианските астрономически обсерватории. През 1994 г. – и във Франция, а през 1995 г. – в още 6 европейски държави. Целта е разпространение на знанията по астрономия.
Обсерваторията е място, предназначено за научни наблюдения на земни и небесни явления. Обсерватории се строят за целите на астрономията, климатологията, геологията, метеорологията, океанологията и вулканологията.
Темата коментира в “Нашият ден“ доц. д-р Владимир Божилов, астрофизик и астроном от катедра “Астрономия“ на Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“:
“Българските учени и по-конкретно астрономи и астрофизици от трите институции у нас, които се занимават професионално с астрономия – колегите от Софийския университет, от университета в Шумен и разбира се, тези от Института по астрономия с Националната астрономическа обсерватория “Рожен“ към БАН, работим в тесен контакт със специалисти от целия свят и мога с гордост да кажа, че имаме ключови приноси в редица области.
Конкретно от Катедра Астрономия работим заедно с колегите от Института по астрономия и колегите от университета в Шумен по един от най-големите национални проекти с международен принос – проекта “РАЦИО“.
Това е на практика втората най-голяма инвестиция в научна инфраструктура след построяването на обсерваторията “Рожен“ на нашата държава. По този проект вече има оборудвани нови телескопи в БАН, нов телескоп в университета в Шумен, предстои тази година и нов телескоп за Софийския университет. С този инструментариум наблюдаваме редица интересни обекти като сърцата на далечните галактики, т.нар. “активни галактични ядра“, където имаме ключови приноси буквално всяка година.
С колеги изследваме активно галактиката Андромеда. В Андромеда български астрономи сме открили над 1/6 от всички явления, които се наричат “нови“. Това е специфично явление, при което две звезди живеят заедно, едната изсмуква вещество от другата и от време на време го изхвърля и в небето се вижда сякаш светва по-ярка точка.
Третият ключов принос, това е търсенето на планети около други звезди. Такива планети се наричат екзопланети. От 1 март в България се върна един от водещите топ специалисти в областта на екзопланетите.
Една от основните роли на науката е и нейната комуникация с обществото. В началото на ХХ в. светът се променя поради няколко научни открития. Едно от тях е откриването на квантовата механика, която води до цялата микротехнология и до компютрите, дори до флашките, които днес използваме, за да споделяме информация. Това е тази революция, която ражда технологията.“
Тъмната енергия
“Това е една от най-големите загадки, която предстои да бъде решена. От гледна точка на природата на Вселената има много неща, които не знаем, но вече знаем, че не ги знаем. От чисто приложна гледна точка – в началото на този век Космосът стана достъпен. В началото на ХХI в. визионерът Мъск показа със своите частни космически ракети, че Космосът е достъпен и то на една стократно по-ниска цена от преди."
Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Никола Петров, директор на НАО „Рожен“:
“До края на март със сигурност обсерваторията “Рожен“ няма да бъдем отворена за туристи. Надявам се от края на април отново да отворим за посетители. През деня организираме посещения до големия телескоп и беседа за това какво работим. Трябва да кажем, че няма как една единствена институция, в частност нашата обсерватория и всички наши колеги, да бъдем единствени като островче в света, което да може да покаже нещо абсолютно нова.
Стигнали сме до такова развитие, че всички астрономи по между си в цял свят да работят съвместно. Университетите са мястото, в което се произвеждат следващите нови кадри, с които да можем да захраним и следващите научни изследвания и наблюдения с телескопите в “Рожен“. Преди това пък са се справяли нашите колеги, които са на места по градовете и имат по-малки обсерватории и планетариуми.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. д-р Драгомир Марчев от Катедрата по физика и астрономия на Шуменския университет:
“Ние, астрономите у нас, даваме пример за единство. Когато трите институции, които се занимават с астрономия, са обединени, се виждат резултатите.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
На Възнесение Господне се извършва последното чудо от земния живот на Сина Божии. Там, на върха на Елеонската планина, когато Той се възнася, за да застане отдясно на Отца Си. Както с Възкресението Си от гроба Спасителят разкрива истината за нашето бъдещо възкресение, така с възнесението Си Той ни дава залог и за нашето преминаване от земята на..
Село Ореховица се намира в община Долна Митрополия, област Плевен и в него живеят над 1200 човека. Заселването на землището на селото датира още от тракийско време. В района са живеели племената даки, мизи и койлалети. След разбиването на даките и завладяването на Мизия през 70-те години от новата ера в района е разквартируван един от римските легиони...
Ден преди денят на детето 1 юни насочваме вниманието ви към вярата и децата. Кой и как трябва да ги въвежда в нея? Естествено семейството е мястото, където децата оформят религиозните си убеждения. Родителите като първи учители по отношение на религиозната вяра следва да помнят, че чрез своите действия, думи и поведение могат да възпитат децата си..
Тази събота "Семейно радио" гостува в град Никопол, по чиито исторически и туристически маршрути ще се разходим заедно с Емо Шумов. В "Семейна рецепта" ще се запознаем с рибарските традиции на региона и ще опитаме и прословутата им рибена чорба. Кметът на града Емил Цеков и гл. ас. д-р Симеон Хинковски ни представят програмата на започващата..
Политическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Веселин Стойнев , автор в DW и заместник главен редактор на "Би глобъл". Джевджет Чакъров и Делян Пеевски и защо процесите в ДПС са важни "Важни са, защото с хода на г-н Чакъров окончателно падна възможността да се спаси марката "ДПС" , защото всъщност това..
Политическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Веселин Стойнев , автор в DW и заместник главен редактор на "Би..
Сред десетките възможности да отбележим празника на детето в София можем да изберем и две различни анимационни програми. От 12.30 и от 16.00 часа в Дом на..
Искането на президента за референдум за еврото и състоянието на българското правосъдие коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" правният..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg