Българското участие в 8-ия Кохезионен форум в Брюксел – цели и очаквания

Кои са темите, които ще бъдат обсъдени на Осмия Кохезионен форум в Брюксел и как и в каква посока войната променя европейския дневен ред?

Темата коментира в “Нашият ден“ Лиляна Павлова, вицепрезидент и член на УС на Европейската инвестиционна банка:

“Поставихме си нова амбициозна цел, а това е 45% от средствата, които банката годишно инвестира, да бъдат насочени в подкрепа на проекти в изпълнение на всички дейности по линия на Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фон и тези проекти, което към момента е около 20 млрд. евро годишно. Това е средната стойност на инвестициите, които банката предоставя в допълнение към програмите.

Към тези 11 млрд. евро, които има за България по линия на кохезионната политика, нашата цел е да допринесем и разширим подкрепата си в няколко направления.

Едното е иновация и дигитализация, защото, ако искаме да постигнем заетост, икономически растеж и устойчиво развитие, начинът е подкрепа за малкия и среден бизнес, който е гръбнака, както на европейската, така и на българската икономика, за да може компаниите да бъдат равностойни и в крак със съвременните тенденции.

Новият момент в кохезионната ни стратегия е именно, че за кохезионните държави, особено за най-слабо развитите региони, ще финансираме приоритетно иновации. Дори такъв тип иновации да има в по-старите и по-добре развитите държави членки, при нас е възможно, ако този тип иновативни проекти се предлагат на българския пазар, те да бъдат допустими за директно финансиране.

Ще продължим инвестициите в инфраструктура – в екологична и транспортна, които са много важни, за да можем да изравним различията в регионите.  Ще продължим инвестициите и в образователна инфраструктура.

• Covid-19: Неравенства при възстановяване от пандемията
  

Много важен елемент в новия програмен период са дейностите, свързани с механизма за “справедлив преход“.

Първият стълб е насочен към централните власти за подкрепа на проекти за тези региони в преход, които трябва да извървят пътя на декарбонизацията.

Също и стълба по подкрепа на малки и средни предприятия и по третия, който е за подкрепа за местните власти.

Друг важен момент е нашата подкрепа за реализацията на идентифицираните проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, защото пандемията в някаква степен засили необходимостта за прилагане на тези целенасочени мерки за развитието на регионите.

Тук нашето участие ще бъде в две направления. Първото е финансови инструменти за подкрепата на малките и средните предприятия, а другият елемент, по който водим разговори с правителството, е подкрепа за индустриалните зони.

Чуйте от целия разговор в звуковия файл подробности за най-важните проекти.

Темата коментира в “Нашият ден“ Лили Големинова:

“От форума се очакват много отговори, но по-важно е да се зададат тези въпроси, които са свързани със сближаването на регионите.

Според доклада това от една страна, върви напред, по отношение на държави като нашата, в сравнение с изоставане на някои държави от Южна и Югозападна Европа.

От друга страна, затварянето на границите покрай пандемията доведе до фактори, които увеличават тази разлика между регионите, чиято основна цел е запълването на тези разлики.

Няколко ще бъдат насоките, в които ще се говори от днес за утре. За една Европа, която е много по-включваща и по-реактивна и конкурентноспособна.

Вече се говори и за право на достъп до изключително високоскоростен интернет, каквото имат двата от трима граждани средно в ЕС и само 1 от 6 в селските региони.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.