Графенът: митове и реалност

Графенът е изолиран за първи път през 2004 г. от ръководителя професор Андре Гейм и Константин Новосьолов, за което двамата са наградени с Нобелова награда през 2010 г. Графенът има дебелина само един атом и е известен като най-тънкия материал на Земята. Той е 200 пъти по-здрав от стоманата и непроницаем за всички газове и течности, с голям потенциал за употреба, например антикорозионни покрития, непромокаеми опаковки и суперкондензатори.

През 2013-та проектите „Графен“ и „Човешки мозък“ печелят най-големия конкурс за върхови научноизследователски постижения в историята Графенът има една изключителна комбинация от физически и химически свойства: той е най тънкият материал, неговата електропроводимост е много по-добра от тази на медта, якостта му е 100-300 пъти по-висока от тази на стоманата, а оптичните му свойства са уникални. Използването на графена стана възможно благодарение на европейски учени през 2004 г., като се очаква веществото да се превърне в „материал-чудо“ на 21-ви век (какъвто бяха пластмасите за 20-ти век), включително да замени силиция в продуктите на ИКТ.

Графеновият оксид е производен на графена и е в по-разтворима форма. В момента все още се извършват изследвания на възможните му приложения за различни медицински цели. Именно графеновият диоксид „нашумя“ сред по-широката публика покрай неверните твърдения, че се съдържа във ваксините против Covid-19 и това е отправната точка на разговора с Наско Стаменов за това какво е графенът и къде намира приложение.

Наско Стаменов припомня и нещо много важно – а именно моментът „Еврика“ в науката никога не идва просто така, винаги е следствие на дълга и упорита работа. А тя на свой ред е в основата на пътя на човечеството напред.