“Астрономията като наука се развива още от праисторията. Това е една от най-старите науки. Това е едно умение, което позволява на хората да се движат в пространството и да измерват времето“ – казва в предаването “Нашият ден“ на БНР проф. Валерия Фол:
“Да си представим живот без часовници. Трябва да се знае кога идва пролетта, кога идва сеене, кога жътва, да се организира животът – стопанският и религиозният. Особено в непознато пространство, човек трябва да има едни постоянни маркери, а това е звездното небе.
Знанието на календара е една сила, защото е неразривно свързана с цялостната стопанска дейност – земеделие, животновъдство, строителство дори. Всичко това е свързано и с обредния календар. Това е знание, предавано от поколение на поколение в нелитературна среда.
В момента астрономия се учи в университет, а някога не е имало учебници. Специално астрономията е пазена в аристократически и жречески общества – в Тракия, в Египет, във Вавилон…
Нашите траки не са писали и сега говорим за етноастрономия. Много неща са запазени в традиционната култура на българина – разбиране и измерване на времето, разделянето на годината на сезони и да знае кога какво прави.“
Повече за това кои са обектите, които можем да наречем “древни обсерватории“, чуйте от целия разговор с проф. Фол в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ директора на НАО „Рожен“ д-р Никола Петров:
“На територията на сегашна България са се развивали такива астрономически познания. Напълно вярно е и това, че литературата е доста оскъдна що се отнася до такива важни познания в Астрономията.
Точно това, което стана на въпрос, че писмеността тогава у нас не е развита.
Една от най-старите обсерватории, в които се смята, че са се случвали астрономически наблюдения именно с определяне на годишни сезони – на ставането на равноденствията и идващото лято – зима. Близо до нас в Македония и около 50 км от Скопие е една от най-древните обсерватории.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
