Творческият му път е изключително дълъг, цели 60 години! Между 30-те и 90-те години на 20 век той снима различни събития от всички сфери на живота у нас в града и в селото, бит и портрети, политици и хора от различни прослойки, включително лов и риболов, туризъм, спорт, от областта на културата. Един от най-изявените автори на фоторепортажа у нас. Той е Тодор Славчев (1900-1992), а творческата му биография следва освен обикновения живот, така и важните събития през този дълъг период, в който у нас настъпват различни промени. Така фотографиите му, които са между репортажната фотожурналистика и художествената фотография стават своеобразна хроника на българския живот, пренасят случилото се през времето.
„Тодор Славчев сам е цяла фабрика за образи, която не спира производството си в продължение на шест десетилетия“, пише за него Георги Лозанов. Разглеждайки снимките, пред нас се разкриват не само спецификите на съответното историческо и политическо време, но много повече – един автентичен свят, неподправен, истински. Тези фотографии разказват без думи.
Неговата внучка Яна Узунова днес се грижи за това безценно наследство – осъществена е голяма изложба на Тодор Славчев в Националната галерия „Квадрат 500“ през 2020 г., издадена е и монография с негови снимки. По повод 30 години от кончината му ето споделената от нея биография на дядо ѝ на страницата му във фейсбук:
„Тодор Славчев е роден през 1900 година в Пловдив, от 1930 година се установява постоянно в столицата. Член на Дружеството на фотожурналистите в България от 1934 г. От 1929 до-1946 г. Славчев е редактор и главен редактор на списание „Трудови вести“, където публикува свои снимки на социална и трудова тематика. През 1941 г. той посещава Вардарска Македония и заснема изгледи, бит и общественозначими събития в Скопие, Охрид и други селища. Славчев сътрудничи като фоторепортер на вестниците „Утро“, “Заря“, “Дневник“, “Днес“, “Вечер“ и „Нашенец“. При бомбардировките над София през 1944 г. редакцията му на Пасаж „Св. Никола“ е разрушена, а голяма част от фотоархива му изгаря. Тодор Славчев снима на Девети септември в столицата. През есента на 1944 г. издава със свои средства брой първи на сп. „Фотожурналъ“, богато илюстрирано с негова репортажна фотография на актуални събития в страната. Участва като доброволец фотокореспондент във Втората световна война (1945 г.), като пренася фотолабораторията си. По случай 1 май 1945 в Унгария Тодор Славчев организира фронтова фотоизложба, включваща снимки на много фотокореспонденти. След войната работи като фотосътрудник на списанието на БЧК, във в. „Земляк“, както и като щатен фоторепортер на вестниците „Свят“ (1948-1949), „Народен спорт“ (1951-1953) и „Кооперативно село“(1954-1960). След пенсионирането работи активно и до края на живота си за СБЖ, в. „Поглед“, сп. „Славяни“, сп. „Лов и риболов“, в. „Трезвеност“, сп. „Български воин“, в. „Литературен фронт“ и др.
Тодор Славчев е участвал в множество общи фотоизложби преди и след 9.09.1944 г. През 1937 г. той организира първата по рода си изложба „Борба срещу трудовите злополуки“, чиято фотографска част е изцяло негова. През 1989 г. прави своя авторска фотоизложба. Носител е на множество отличия, медали и дипломи. Носител е на званието фотограф-художник от 1970 г., Заслужил деятел на културата (1984 г.), както и Майсторската награда на СБЖ (посмъртно).
Тодор Славчев остава безпартиен през целия си живот. Искал е творчеството му да бъде разглеждано през призмата на родолюбието и човеколюбието, които най-точно описват неговата същност.“
Чуйте разказа на Яна Узунова, внучка на Тодор Славчев.
Трябва да харесваш това, което правиш, да си му отдаден, а и да имаш доза талант. Когато обаче те позиционират в кадър, ти остава само едно – да вярваш в човека, когото си в този момент. Така Александър Трифонов вижда актьорската игра. Според него има два варианта за пресъздаване на един образ – при единия, обличайки си костюма – актьорът става..
"Състояния" е изложба на Венелина Петкова и Богдан Богдев, която съчетава японска калиграфия и монохромен абстрактен експресионизъм. Авторите представят своите вътрешни светове чрез търсения, заредени с лични психологически подпластове. Това са изкуства на "потока", "танца на четката" и "танца на ума", чиято дълбочина може да бъде магична, а..
"Да откриеш Софроний. Грешник, светец или екшън герой" е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Тя идва след дебюта "Да убиеш Ботев. Мистерии, спомени, лъжи" и "Да предадеш Левски. Конспирации, издайници, пари". Авторът проследява живота и делото на Софроний в опит да го постави на..
Дни след големия концерт на Лили Иванова излезе книгата "Лили" – истинско полиграфическо бижу, документален разказ на журналиста Георги Тошев, посветен на българската естрада и специално на Лили Иванова. С непреклонна амбиция и стремеж към съвършенство малката Лили се превръща в голяма- напуска родния си град Кубрат, за да застане под..
Чудото на Ханука за древните евреи се е случило през 164 г. пр. н. е. в храма на Ерусалим. По това време еврейската земя е управлявана от нашествениците от Елада. Те ограбили храма и принудили евреите да се срамуват от своите вярвания. Ханука се родее и с думата "освобождаване". И това ѝ придава специално значение, защото този празник символизира..
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше..
Наталия Стефанова от години се занимава с ръчното плетене на играчки. Тя самата от малка се научила, защото и майка и баба и са плели шапки, ленти за коса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg