Творческият му път е изключително дълъг, цели 60 години! Между 30-те и 90-те години на 20 век той снима различни събития от всички сфери на живота у нас в града и в селото, бит и портрети, политици и хора от различни прослойки, включително лов и риболов, туризъм, спорт, от областта на културата. Един от най-изявените автори на фоторепортажа у нас. Той е Тодор Славчев (1900-1992), а творческата му биография следва освен обикновения живот, така и важните събития през този дълъг период, в който у нас настъпват различни промени. Така фотографиите му, които са между репортажната фотожурналистика и художествената фотография стават своеобразна хроника на българския живот, пренасят случилото се през времето.
„Тодор Славчев сам е цяла фабрика за образи, която не спира производството си в продължение на шест десетилетия“, пише за него Георги Лозанов. Разглеждайки снимките, пред нас се разкриват не само спецификите на съответното историческо и политическо време, но много повече – един автентичен свят, неподправен, истински. Тези фотографии разказват без думи.
Неговата внучка Яна Узунова днес се грижи за това безценно наследство – осъществена е голяма изложба на Тодор Славчев в Националната галерия „Квадрат 500“ през 2020 г., издадена е и монография с негови снимки. По повод 30 години от кончината му ето споделената от нея биография на дядо ѝ на страницата му във фейсбук:
„Тодор Славчев е роден през 1900 година в Пловдив, от 1930 година се установява постоянно в столицата. Член на Дружеството на фотожурналистите в България от 1934 г. От 1929 до-1946 г. Славчев е редактор и главен редактор на списание „Трудови вести“, където публикува свои снимки на социална и трудова тематика. През 1941 г. той посещава Вардарска Македония и заснема изгледи, бит и общественозначими събития в Скопие, Охрид и други селища. Славчев сътрудничи като фоторепортер на вестниците „Утро“, “Заря“, “Дневник“, “Днес“, “Вечер“ и „Нашенец“. При бомбардировките над София през 1944 г. редакцията му на Пасаж „Св. Никола“ е разрушена, а голяма част от фотоархива му изгаря. Тодор Славчев снима на Девети септември в столицата. През есента на 1944 г. издава със свои средства брой първи на сп. „Фотожурналъ“, богато илюстрирано с негова репортажна фотография на актуални събития в страната. Участва като доброволец фотокореспондент във Втората световна война (1945 г.), като пренася фотолабораторията си. По случай 1 май 1945 в Унгария Тодор Славчев организира фронтова фотоизложба, включваща снимки на много фотокореспонденти. След войната работи като фотосътрудник на списанието на БЧК, във в. „Земляк“, както и като щатен фоторепортер на вестниците „Свят“ (1948-1949), „Народен спорт“ (1951-1953) и „Кооперативно село“(1954-1960). След пенсионирането работи активно и до края на живота си за СБЖ, в. „Поглед“, сп. „Славяни“, сп. „Лов и риболов“, в. „Трезвеност“, сп. „Български воин“, в. „Литературен фронт“ и др.
Тодор Славчев е участвал в множество общи фотоизложби преди и след 9.09.1944 г. През 1937 г. той организира първата по рода си изложба „Борба срещу трудовите злополуки“, чиято фотографска част е изцяло негова. През 1989 г. прави своя авторска фотоизложба. Носител е на множество отличия, медали и дипломи. Носител е на званието фотограф-художник от 1970 г., Заслужил деятел на културата (1984 г.), както и Майсторската награда на СБЖ (посмъртно).
Тодор Славчев остава безпартиен през целия си живот. Искал е творчеството му да бъде разглеждано през призмата на родолюбието и човеколюбието, които най-точно описват неговата същност.“
Чуйте разказа на Яна Узунова, внучка на Тодор Славчев.
Четири от филмите в програмата на 43- тия Фестивал на българското кино " Златна роза" са подкрепени от програма " Творческа Европа – МЕДИА". Това са пълнометражните "Пакет Вечност", дебют на Магдалена Илиева, и "Стадото" на Милко Лазаров, и късометражните " Eraserhead в плетена торба за пазар" на Лили Кос и " Срамота" на Ивет..
В редакция "Хумор и сатира" имаме особен интерес към фалшификатите, може би защото много сме патили от тях. Тази седмица открихме любопитен фалшификат в Англия и веднага проверихме възможен ли е той в България. Резултатът от проверката, както и още доста полезна информация, можете да чуете в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме..
43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" представя общо 54 игрални филма и 2 сериала. В конкурсната програма за пълнометражно кино тази година се състезават 16 филма, сред които са "Любоф" на Ивайло Христов, "Стадото" на Милко Лазаров, дебютните "Плът" на Димитър Стоянович, "Диви ягоди" на Татяна Пандурска и "Пакет Вечност" на..
Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото издание на фестивала "Златна роза". "До този момент гледам неща, които би трябвало да зададат една нова вълна в българското кино, но засега надеждата ми и желанието не се изпълняват – ако..
Изложбата под открито небе "100 килима от Котленско" ще се състои от 19 до 22 септември в екоселище "Синия вир" в село Медвен. Събитието събира на едно място ръчно тъкани килими, всеки от които носи духа на Котленския край, историите на женските ръце, които са ги създали, и символите, вплетени в традицията, разказва Дора Куршумова. Изложбата..
Така нарекохме сборната продукция, която събра в ефир различни теми и участници: акад. Чавдар Славов – с анализ за трансплантациите преди и сега, д-р..
Когато си помислиш за Турция, далеч не първото, което се сещаш е, че може да бъде космическа сила, но комшиите имат работеща програма, според която през..
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg