Русия няма нужда да влиза в България, ние ще се „пометем“ помежду си

Как българските медии отразиха шествието в подкрепа за Украйна, защо гражданите отидоха на шествието и какво може да направи премиерът Кирил Петков с опозицията в собствената му коалиция? Мнения от анкетата, която направи Николета Атанасова за „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“:

Защо сте тук

„Защото на тези хора, които са тук сега под флага си, можем да им дадем поне съпричастност. То е ясно, че самолети няма да им дадем, ракети няма да им дадем, видимо въобще не е ясно какво ще им дадем, но поне съпричастност можем. Съпричастността не закъсня много, защото в началото никой не очакваше, че войната ще продължи толкова дълго, но направихме месец, да, всъщност те направиха месец, ние нищо не сме направили.  И това, че сме излезли на площада, не е някакво геройство. Геройство е тяхното, че вече месец устояват на това, което име се случва. Нашето не е много сложно – просто трябва да се появим тук и да заявим позиция."

Какво може да направи Кирил Петков

„Има един чудесен филм „Дванадесет разгневени мъже", в който само един от тях беше на различно мнение, но успя да обърне тезите на останалите. Това трябва да направи и Кирил Петков – да седне и да говори, докато не убеди коалиционните си партньори, че е редно да помогнем на Украйна. Защото не можем да стоим още дълго на полушпагат. Шпагатът трябва да завие наляво или надясно. Дано не е наляво – това място не е за завиване натам. Не бих искал да бъда на негово място. За съжаление нямаше избор да стане коалиционен партньор с БСП, които никога не са крили и не е било тайна за никого, че при тях има сериозни проруски влияния. Но България трябва вече ясно да застане с партньорите си от Европа и НАТО. Колкото до предложението на БСП, ако има изслушването в НС на президента Зеленски, да има такова и на президента Путин – това е шокиращо и абсолютно неприемливо. Това е криворазбран плурализъм, но България страда от идеята за прекалено много мнения по всички въпроси. Това разцепва тотално обществото ни. Вчера с приятели обсъждахме тази ситуация. Това, което ме притеснява най-много е мисълта, ако Путин реши да „освободи“ България, както на 9 септември 1944, колко много негови поддръжници ще изпълзят отвсякъде, че Русия няма да има нужда да влиза в България, защото ние ще се пометем помежду си.“ 

Една проверка

Като говорим за люшкащата се позиция у нас, събрана в анкетата, няма как да не погледнем и към медиите, които в голяма степен носят вина за тази противоречива позиция на България и обществото ѝ по отношение на нападението на Русия над Украйна и смъртта, която се сее там.

Илюстрацията е в проверката, как се отразяват от нашите телевизии с национално покритие различните протести.

При отразяването на митинга на партия „Възраждане“ по повод визитата на секретаря по отбраната на САЩ Лойд Остин в България и събралите се там стотина човека срещу тази визита, продължителността на репортажа на БНТ беше 1 минута и 15 секунди, поставен сред първите новини в централната им емисия. В репортажа имаше интервю с лидера на „Възраждане“, който безкритично изразяваше мнението си. Нито един въпрос на репортера, който да изкаже друга теза. Костадин Костадинов беше изслушан – както от репортера, така и от всички зрители.

Шествието, на което снощи имаше над 10 хиляди души, беше позиционирано на края на централната емисия на БНТ с продължителност на репортажа 2 минути и 50 секунди.

Като според БНТ: „Шествието е в подкрепа на Евроатлантическата ориентация на България“. Това е невярна информация. Мотото на шествието беше „България подкрепя Украйна“. Репортерката също така не знаеше докога ще продължи шествието, а това беше обявено предварително. „Не знаем докога ще е блокиран Орлов мост“ – каза тя.

Тази конотация, не стои добре в този контекст. Знаем колко и кои хора бяха против блокирането на Орлов мост по време на протестите през 2020-а срещу тогавашния премиер Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. За кого е тази скрита препратка под „крилете“ на Орлов мост? 

На шествието снощи имаше много политици от повечето партии в настоящето управление, дори министри. Въпросът е дали някой от тези политици би внесъл в НС за гласуване искането за помощ, от Украйна? Или от шествието снощи ще останат като романтичен спомен само хилядите снимки в социалните мрежи с развети синьо-жълти знамена, десетките окуражаващи коментари под тях и стотиците лайкове. Хубаво е да се знае от политиците, а и от медиите, че когато хората отидат на такива събития, за да заявят себе си и исканията си, са много искрени, развълнувани и вярват, че ги виждат и чуват, и че това, което те казват по площадите, ще бъде пренесено от политиците, които са сред тях на тези площади и в решенията на властта.