Сезоните не са това, което са били за прародителите ни от традиционното аграрно общество. Времето е абстракция, която не е означавала много извън природните цикли, в които се е въртял стопанският живот. То се е деляло основно на лято и зима, а преходните периоди са били смятани за особено „лошо време“.
Такава е седмицата преди Тодоровден в началото на Великите пости. Наричана е Тодорова седмица, Тудурица, Суха неделя, Луда неделя и т.н. Самият свети Тодор е двойствен образ – светец-демон. В това време злите демонични сили са излизали сред хората, които пък са се опитвали да ги обезсилят със забрани и магически ритуали. Ако и днес казваме, че нещо ще стане на Куково лято или че на някого му е слаб ангелът, то е останало тъкмо от вярванията, свързани с Лудата седмица. Самите дни в нея имат особени имена – понеделникът е Чисти, Песи, Бесни, Куковден, Кукеровден, вторникът – Усовски, Чрън (черен), Арджав (ръждив), срядата е Луда, четвъртък – Въртоглав, а петък – Шамотен, Глух, Луд, Черен.
Ако пък си позволим волността да наречем пролетта, която преживяваме сега, с думите на прадядовците и прабабите си – „лошо време“, една тревожна мисъл ще ни измъчва. След лудите дни на символична борба между нечистите сили и божите пратеници доброто задължително е побеждавало и лятото е сгрявало земята. Дали обаче след нашата луда пролет ще просветне топлото животворно слънце, или ще се завърне сковаваща зима?
Чуйте разказа на проф. Мария Китанова в предаването „За думите“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
