Киното е вселена – има от всичко и за всеки, дава живот, смисъл, палитра от чувства и емоции. Тази вселена обаче е изваяна от много и различни планети. За някои от тях по-рядко се говори, но историята и усещането, което киното прокарва, доказват, че именно те са създали някои от най-известните и обичани български филми. Придали са на родното ни кино образ и подобие на противоречивата, но брилянтно изваяна човешка природа, която най-ярко изпъква в женския свят – онзи красив, дързък, фин и емоционален свят. Не е случаен фактът, че тазгодишното издание на София филм фест избра именно тези планети да покаже, за да види зрителят по какъв начин жените са допринесли за това, което днес наричаме съвременно българско кино.
Въпреки че относителният дял на филмите, реализирани от жени режисьори, все още е малък, едни от най-успешните български творби, създадени след 1989 година, са дело точно на дами. 26-ият София филм фест представи специална програма от 11 филма, режисирани от жени, навлезли в киното през последните четири десетилетия. Затова и „Кино с думи“ навлезе в киновселената, като надникна в три женски планети, които спокойно можем да кажем, че са вселени сами по себе си:
Ралица Петрова, за която изкуството е отражение на обществото – общество, в което все още има много враждебност, токсичност и неприемане. А добре разказаната история е добре разказана история отвъд страха и ролята на жертва, историята, с която зрителят се идентифицира в чисто емоционален план. Нещо, което е вкоренено в женската природа, съответно и в жените режисьорки – да предават преживяното чрез емоция, защото „единствената истина е тази на преживяното, с нея не можеш да спориш“.
Светла Цоцоркова, според която изкуството не се дели на мъжко и женско. Творецът е на вярното място, когато има чувствителност за болките и страданията на хората, когато съпреживява с тях слабите им страни и укрепя волята на колебливостта им.
Киното, създадено от такъв човек, говори искрено за проблемите на хората – „то остава и само то има значение“.
И Елица Петкова, която смята, че погледът в киното е чисто индивидуален и не стъпва на полово разделение, националност или какъвто и да било друг признак. Значение преди всичко имат личните преживявания на автора, които той иска да сподели с публиката си. Важна е само истината, която усещаме вътре в самите себе си.
Живеещата в Швейцария художничка Красимира Дренска представя най-новите си произведения на родна земя, в софийската галерия "Контраст". Изложбата се нарича "Моменти" и включва прецизна селекция от големи серии цветни композиции и черно бели рисунки – близо 40 на брой, които продължават присъщите ѝ търсения на една интелектуална игра с пластичното..
На 27 септември София и още 15 населени места в страната ще станат част от европейската инициатива "Нощ на литературата". В многобройни читателски гнезда актьори ще четат откъси от книги носители на Наградата за литература на Европейския съюз и други подбрани произведения. В същата нощ подобни четения ще има и в още няколко европейски..
Проф. Георги Дюлгеров – тази институция в българското кино, както го наричат всички , представи на "Златна роза" 2023 новия си филм "Записки по едно предателство" . Той е вдъхновен от епохалните "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов и цели да репродуцира смъртта на Георги Бенковски, но и да припомни кой е той всъщност. Разказът..
Стефан Стоянов има дългогодишна кариера като артмениджър и съветник в света на съвременното изкуство. От началото на годината той е стратегически консултант на Виенския панаир за съвременно изкуство, който се смята за прозорец към Централна и Източна Европа. Тази година на панаира бяха представени 61 галерии от 20 държави и повече от 150 художници...
Филмът, който всички очакваха – "Уроците на Блага", се срещна за първи път с българската си публика на 41-вата "Златна роза" . Носителят на три награди от тазгодишния фестивал в Карлови Вари – за най-добър филм, за най-добра женска роля в лицето на Ели Скорчева, която се завърна на екрана след 30-годишно отсъствие от българското кино, и наградата на..
Филмът, който всички очакваха – "Уроците на Блага", се срещна за първи път с българската си публика на 41-вата "Златна роза" . Носителят на три награди..
Преди 145 години, в годината на Освобождението – 1878, са открити първите пещерни животни в България, а около век по-късно вече са съобщени над 860 вида..
По инициатива на Съвета на Европа всяка година на 26 септември се чества Европейският ден на езиците. През 2023 година превърналата се в традиционна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg