Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нашият мозък е начинът, по който живеем

Стоян Везенков: Как израстваме, какво правим и с кого общуваме определя как ще се развие мозъкът ни.

Порядъкът на информационните потоци на един-единствен човешки мозък може да се наподоби със сложността на взаимодействията в социалната мрежа Фейсбук и нейните над 2 милиарда потребители.

Само че оприличаването на мозъка на операционна система, на вид софтуер, който програмира съществуването ни е хлъзгав наклон, по който имаме склонност да се плъзгаме.

„Не всичко е информация, има ценности, морални дилеми, решения – всички онези неща, които ни правят това, което сме – хора. Хора, способни в един или друг момент да покажат най-доброто или най-лошото от природата си“, казва доц. д-р Стоян Везенков, молекулярен биолог и доктор по невробиология от Университета в Гьотинген, един от гостите на събитието „Могъщият мозък“ (The Mighty Brain) на „Рацио“, което ще се състои на 31 март в клуб The Steps.

Нашият живот и нашият мозък са неотделими от средата, която ни заобикаля. С времето ние генерализираме поведения и реакции, които пораждат проблеми, за които търсим медикаменти или добавки. „Само че магнезият не ни решава житейските проблеми, казва на шега, но не само д-р Везенков. – Не помагат и източните практики, понеже ние не живеем в Изтока по времето, когато тези практики са възниквали. Нуждаем се от терапии, които са адекватни на днешния ден и на средата ни, защото 80% от поведението ни е придобито. Как израстваме, какво правим и с кого общуваме определя това как ще се развие мозъкът ни.“

Тук могат да помогнат тъй нар. биофийдбек и неврофийдбек – биологична и неврологична обратна връзка. Те са класически медицински методи, но все повече се използват за трениране на нервната система и на кората на мозъка за премахване на вредни модели и замяната им със здравословни.

При биофийдбек тренинга се използват сензори, които измерват различни сигнали от тялото ни, визуализиращи се на монитор. По този начин се дава обратна връзка за състоянието на организма в моменти на покой и стрес. Всеки човек реагира индивидуално в тези моменти, защото има различен тип нервна система. По време на биофийдбек сесиите се откриват онези индивидуални упражнения и техники, които най-добре влияят върху физиологията на конкретния човек. И така, тренирайки всеки ден вкъщи, сме напълно способни да променим сигналите, а с тях и симптомите.
Чуйте разговора с д-р Стоян Везенков.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05