Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Ставането на Украйна: от Киев до Мазепа

Богдан Хмелницки влиза в Киев
Снимка: wikichali.com

За някои Украйна няма история, била изкуствено създадена държава след Октомврийския преврат, поради което съществуването ѝ е едва ли не парадокс и измишльотина. Разбира се, съпротивата на днешните украинци срещу руската агресия говори за противното, но – така или иначе – в България за украинската история се знае малко, че даже и почти нищо. Вероятната причина за това е, че историята на Киевска Рус е буквално присвоена от Московска Рус, макар двете като държавно устройство да са коренно различни: първата е дълбоко разпокъсана, с множество малки княжески владения със сложна структура на наследяване на Киевския престол; втората е силно централизирана, следваща модела на Монголската империя на Чингиз хан, с абсолютна и с нищо неограничена власт на самодържеца.

През XVI-XVII век в историята на Украйна обаче започват процеси на търсене на самостоятелност както от Полско-Литовското княжество, така и от Московията на североизток. Тези процеси са съсредоточени в две личности – хетманите Богдан Хмелницки и Иван Мазепа. За Киев, за тях двамата, за онези смутни и смътни времена говорят в „Премълчаната история“ проф. Игор Данилевски, специалист по древна руска и украинска история, и проф. Татяна Таирова, специалист по история на Украйна, и Албена Стаменова, преводач от украински, белоруски и руски език.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54