Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Екзотичният друг и новото българско кино през погледа на Андроника Мартонова

„Кой?“ – откакто свят светува, този въпрос съществува. А това е много преди да започнем да търсим виновника с плакати, хаштагове и желание за справедливост. Може би въпросът поема в търсене на отговор първо от формата „Кой съм аз?“, след което се развива в неимоверни посоки, но не по-малко интересен е вариантът „Кой е другият?“. Той извън нас ли е, част от нас ли е, същият като нас ли е?

Екзотичният друг потърсихме в „Какво се случва“ с доц. Андроника Мартонова.

И понеже който търси – намира, намерихме го там, където истината най-силно говори – в изкуството. Изкуството, което уж фикция създава, паралелна реалност, художествена интерпретация на действителността и с въображение по-голямо от света работи, а е най-яркото отражение на всяко едно общество, в което и „Аз“-ът, и Другият живеят, а не просто съществуват. С всичките условности, предразсъдъци, скрупули, страхове и драми. И за да ни е и лесно, и трудно, сложихме рамка на изкуството, облечена в числото седем.

Екзотичният друг в седмото изкуство – киното. Кой е той? Като свой ли го виждаме, като чужд ли? Къде са границите на идентичността и има ли такива изобщо?

Според доц. Мартонова, кинокритик, изследовател и университетски преподавател в полето на азиатското кино, чийто последен труд изследва именно „Екзотичният друг и новото българско кино“, Своят свършва там, където поставяме „Аз“ граници. След това започва Чуждият.

„Колкото повече се ограничаваме, толкова повече не можем да видим чуждия, но и себе си. Тази дихотомия е много важна, тя трябва да съществува като симбиоза в едно единство“, казва доц. Мартонова и допълва, че „в Чуждия можем да се се огледаме като в огледало, да разберем и положителни, и неприятни неща за нас самите, а можем и този Чужд да го припознаем и като Свой или ние в една чужда среда да се чувстваме много Свои“.

Често дори само поставянето на етикети ни дърпа в една или в друга посока. Неслучайно в кинознанието в последните години се дискутира върху това дали един филм трябва да има национална идентичност.

В изследването си Андроника Мартонова се насочва точно към културологичните полета на идентичността, различието и дискурса „Свой – Чужд“. Търси екзотичния друг някъде между миграцията и уседналостта. В естестическите повлиявания на азиатското кино върху българските режисьори, където филми като „Ага“ и „Снимка с Юки“ говорят много силно за връзките между киното на Азия и посттоталитарното българско кино. Връзки, които е добре да познаваме.

Екзотичният друг има много лица и това можем да го провидим в немалко родни филми. Българинът също би могъл да бъде екзотичният друг в което и да било кино.

Необходимият образ обаче е преди всичко онзи, който има какво да каже на зрителите, смята доц. Мартонова.

В „Какво се случва“ тя разказа повече за:

· обектите на изследване в книгата си „Екзотичният друг и новото българско кино“;
· влиянието на азиатското кино в западния свят и достъпа му до зрителите у нас;
· разпространението на българското кино в световен план;
· стрийминг платформите, които все повече доближават киното до зрителите;
· анимацията, към която трябва да насочим вниманието си.

Чуйте подробностите в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Гетова и Биляна Тодорова

Поезия за Севера

Две млади момичета решават да създадат фондацията "Литература над нулата". Това са Мария Гетова и Биляна Тодорова. Идеята да пътуват до различни по-малки градове в България са нарекли "Поезия за Севера". Искат там да говорят за поезия, да опознаят града и да се запознаят с нови хора, както и разбира се да представят дебютните си книги –..

публикувано на 06.05.24 в 08:24
Момент от спектакъла

Ключове към съвременното сценично изкуство

Концептуално и необвързано с конкретна художествена форма, съвременното сценично изкуство преобразява класическите пиеси и чете за първи път новите текстове, които ловят вибрациите на времето, преодолявайки ограниченията на видимата реалност. Сред заглавията в софийския афиш има и нови, написани през последните няколко години пиеси, които с..

публикувано на 05.05.24 в 09:06

Вярата и любовта в основата на иконописното изкуство

От 15 юни до 18 август българският художник Диан Костов внася съвременен поглед към   иконописната традиция с изложбата "Кръстопът — цената на избора" в Националната базилика на Светото сърце в Брюксел, най-голямата църква в света в стил Ар деко. Изложбата представя над 70 творби и е вдъхновена от търсенето на духовността в съвремието като..

публикувано на 05.05.24 в 08:38

"Вълшебната завеса" се вдига на 7 май в Търговище

Броени дни остават до началото на традиционния Международен фестивал на спектакли за деца "Вълшебната завеса". Двадесет и третото му издание ще бъде тържествено открито на 7 май от 10 часа с "Вълшебният меч" – авторски площаден спектакъл на Мим формация "Жар театър". Представлението ще се играе на площада пред Драматичния театър в Търговище, който е..

публикувано на 05.05.24 в 08:07
Славко Матанович, Емил Янев и Ели Кордева

Биоенергията на душата и свободата на духа

В своя великденски епизод 543 "Трамвай по желание" отново среща своята публика с прославената народната певица Ели Кордева и хърватския учител, лечител биоенерготерапевт и артист на духовните науки Славко Матанович. Двете артистични личности са свързани дълбоко в годините, но сега ги обединява забележителна мисия, която ще въздигне духа в Пиринския..

публикувано на 04.05.24 в 17:55