Какво е състоянието на гражданската защита в страната ни, как да се решат предизвикателствата, свързани с възстановяването на бомбоубежищата, поддържането на системите за оповестяване и обучението по гражданска защита? Кои са добрите европейски и световни примери?
Темата коментира в “Нашият ден“ Енчо Господинов, хуманитарен дипломат, бивш специален съветник на еврокомисаря за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции:
“Години наред говорим едно и също, бием камбаните, но малко неща се променят. Има положителни елементи в плановете за подготовка за бедствия, аварии, технологични заводи, но, какво ще правим, ако Европа пламне във вида, в който сега пламна Украйна и се заговори за бомбоубежища, за скривалища и т.н.
Като млад журналист, някъде в началото на 80-те години на миналия век, бях изпратен в командировка в Швейцария да пиша репортажи за вестник “Поглед“ и бях шокиран, когато в разговор с министъра на външните работи на Швейцария тогава, ми беше казано как Швейцария се готви за ядрена война.
Заведоха ме да видя едно бомбоубежище – дълбоко под земята имаше помещения, оборудване като един наш третокласен хотел – с легла, с чисти чаршафи, с вода за пиене, имаше и шоколад, който се сменял на всеки шест месеца.
Едно от нещата, които трябва да направим е обучението в училищата и в университетите, хората трябва да бъдат подготвени.
Медиите имат ключова роля, особено на Националното радио, хората трябва да знаят как да организират евакуацията си в случай на бедствие.
За поддържането на скривалищата даже ми е неудобно да говоря, има специалисти, които трябва да кажат защо сме в това положение. Защо скривалищата ни са толкова занемарени?“
Системата за ранно оповестяване
“В различните държави има различни практики за поддържане на системите за ранно оповестяване. В различните държави те се изучават и тренират даже в детските градини децата учат разпознаването на тези сигнали.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Петър Бонев от Координационния център за реагиране при извънредни ситуации в Брюксел:
“Службите на гражданска защита в държавите членки в момента показват изключително високо ниво на готовност. Възможностите за реакция са широкоспектърни.
От една страна, по линия на хуманитарна помощ ЕС и държавите членки са най-големият дарител в световен мащаб.
Огромно количество стоки и финансови помощи се даряват всяка година. По линия на “Гражданска защита“ Европейската комисия разработва с държавите членки различни методи и общи възможности за реакция, като координира дейностите о механизма за гражданска защита на ЕС.“
Ангажиментите на България като член на Механизма за гражданска защита на ЕС
“Нашите ангажименти са законово установени. Решението, с което е приет механизма, в част от българското законодателство, България е членка на механизма от 2001 г.
Има много случаи, в които е предоставена помощта от наша страна при различни бедствия и аварии.
Отговорностите на страните членки са приети още 1949 г. с “Женевската конвенция“.
Как да се оптимизират системите?
“Системите, свързани с гражданска защита у нас, са обвързани с финансовата част. Страната не е с големи възможности, но въпреки това разполага със системи за ранно оповестяване – сиренната система, която се тества на 1 април и на 1 октомври.
Като страна членка на ЕС имаме достъп и до общите системи за информация, както при наводнения, горски пожари и радиационни опасности.
В момента в законодателството в България е разписано, че кметовете са ръководителите на място, тези, които най-добре познават района, жителите и т.н. Как ще бъде установено е въпрос на законодателя да прецени.
Още в най-ранна възраст трябва да бъдат залегнали в образованието основните навици на най-малките за реагиране. Това трябва да стане навик. В момента обучението по темата в голяма степен зависи от класните ръководители.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..
В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..
За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..
Fishlove е дългосрочен проект, посветен на опазването на моретата и океаните. Инициативата е стартирана през 2009 година по идея на Никълъс Рол, собственик на верига ресторанти за морска храна и партньорката му – актрисата Грета Скаки. На 18 февруари се състоя представянето на изложбата Fishlove със снимки на известни личности от кино и..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
