Какво е състоянието на гражданската защита в страната ни, как да се решат предизвикателствата, свързани с възстановяването на бомбоубежищата, поддържането на системите за оповестяване и обучението по гражданска защита? Кои са добрите европейски и световни примери?
Темата коментира в “Нашият ден“ Енчо Господинов, хуманитарен дипломат, бивш специален съветник на еврокомисаря за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции:
“Години наред говорим едно и също, бием камбаните, но малко неща се променят. Има положителни елементи в плановете за подготовка за бедствия, аварии, технологични заводи, но, какво ще правим, ако Европа пламне във вида, в който сега пламна Украйна и се заговори за бомбоубежища, за скривалища и т.н.
Като млад журналист, някъде в началото на 80-те години на миналия век, бях изпратен в командировка в Швейцария да пиша репортажи за вестник “Поглед“ и бях шокиран, когато в разговор с министъра на външните работи на Швейцария тогава, ми беше казано как Швейцария се готви за ядрена война.
Заведоха ме да видя едно бомбоубежище – дълбоко под земята имаше помещения, оборудване като един наш третокласен хотел – с легла, с чисти чаршафи, с вода за пиене, имаше и шоколад, който се сменял на всеки шест месеца.
Едно от нещата, които трябва да направим е обучението в училищата и в университетите, хората трябва да бъдат подготвени.
Медиите имат ключова роля, особено на Националното радио, хората трябва да знаят как да организират евакуацията си в случай на бедствие.
За поддържането на скривалищата даже ми е неудобно да говоря, има специалисти, които трябва да кажат защо сме в това положение. Защо скривалищата ни са толкова занемарени?“
Системата за ранно оповестяване
“В различните държави има различни практики за поддържане на системите за ранно оповестяване. В различните държави те се изучават и тренират даже в детските градини децата учат разпознаването на тези сигнали.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Петър Бонев от Координационния център за реагиране при извънредни ситуации в Брюксел:
“Службите на гражданска защита в държавите членки в момента показват изключително високо ниво на готовност. Възможностите за реакция са широкоспектърни.
От една страна, по линия на хуманитарна помощ ЕС и държавите членки са най-големият дарител в световен мащаб.
Огромно количество стоки и финансови помощи се даряват всяка година. По линия на “Гражданска защита“ Европейската комисия разработва с държавите членки различни методи и общи възможности за реакция, като координира дейностите о механизма за гражданска защита на ЕС.“
Ангажиментите на България като член на Механизма за гражданска защита на ЕС
“Нашите ангажименти са законово установени. Решението, с което е приет механизма, в част от българското законодателство, България е членка на механизма от 2001 г.
Има много случаи, в които е предоставена помощта от наша страна при различни бедствия и аварии.
Отговорностите на страните членки са приети още 1949 г. с “Женевската конвенция“.
Как да се оптимизират системите?
“Системите, свързани с гражданска защита у нас, са обвързани с финансовата част. Страната не е с големи възможности, но въпреки това разполага със системи за ранно оповестяване – сиренната система, която се тества на 1 април и на 1 октомври.
Като страна членка на ЕС имаме достъп и до общите системи за информация, както при наводнения, горски пожари и радиационни опасности.
В момента в законодателството в България е разписано, че кметовете са ръководителите на място, тези, които най-добре познават района, жителите и т.н. Как ще бъде установено е въпрос на законодателя да прецени.
Още в най-ранна възраст трябва да бъдат залегнали в образованието основните навици на най-малките за реагиране. Това трябва да стане навик. В момента обучението по темата в голяма степен зависи от класните ръководители.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
Тази неделя ловно-рибарското предаване "И рибар съм, и ловец съм" бе посветено на откриването на ловния сезон. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев анализират заповедта, изпратена до регионалните дирекции по горите, държавните предприятия и ловни сдружения. Слушателите ще научат много и за предварителната подготовка на ловците, както и за..
Проектът "Дигитални деца" спечели първа награда за "Проект на годината 2024" на фондация "Лале". В "Нашият ден" разговаряме с Яна Алексиева , координатор на Националния център за безопасен интернет – за дигиталната сигурност на децата, ролята на възрастните и какви решения предлага награденият проект. Конкурсът "Проект на годината" –..
Все по-решаващо важно е малките животновъдни ферми да могат сами да преработват млякото си по наредба 26. Това е само една от причините фондация "Пендара" да се включи в организирането на курс по сиренарство, който ще се проведе през октомври в гр. София. Основен лектор в този курс е биологът Цветан Димитров, производителят на зеленото сирене от..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо украинският сайт "Бесарабски фронт" след началото на войната в Украйна през 2022-ра започва да излиза на български език и как се опитва да разобличи руската пропаганда у нас, коментира в "Мрежата" по..
Снежана и Михаил Караянчеви живеят в с. Здравец край Варна и градината в двора на къщата им е истински предцивилизационен рай. В нея липсва само растението, за което не сте си помислили, докато четете този текст. Културите там съжителстват в хармония, а градинарите Снежана и Михаил не обработват почвата. Нещо повече – те се стремят и допринасят..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg