Очаква ли се увеличение на работещите в здравната система? Новият колективен договор в сектора предвижда скок на заплатите в здравеопазването. Синдикатите и правителството са се договорили основното заплащане на лекарите без специалност да е 1900 лева, на сестрите 1500, а на санитарите 910 лева. Това означава увеличение близо 60 на 100 за лекарите и сестрите и близо 28% за санитарите.
Темата коментира в “Нашият ден“ Аркади Шарков, икономист в областта на здравеопазването:
“Сметката се прави без кръчмаря. Когато говорим за увеличение на заплатите и доходи, говорим за приходи за лечебните заведения, които зависят първо, от цените на клиничните пътеки, второ, от посещаемостта на заведението. Ако има пациенти, има приходи, ако няма пациенти, няма.
Опитват се много тънко да прокарат колективния трудов договор за всички лечебни заведения, а е логично да го прокарат за тези, които имат желание да подписват такъв, ще има и разрив в идеята за уеднаквяване на заплатите за абсолютно всички лекари.
Не може да се ангажират лечебни заведения, които не са от публичен характер, с това да подписват колективни трудови договори, на никаква база. Вече възразиха частните болници от едната асоциация, най-вероятно ще възразят и от другата.
Подобен тип политика ще удари и най-ощетените в сектора, които са общинските болници. Една общинска болница, която няма достатъчно приходи, в момента всички разходи – ремонт, консумативи, електричество – нарастват, както покрай инфлацията, така и от войната в Украйна и търговските бариери, които бяха поставени. Не става ясно откъде ще дойдат парите за такова увеличение.
Има едно желание за обвързване на повишаването на цените на клиничните пътеки с повишаването на парите в обръщение в болничната помощ, но тук пак се връщаме на точка едно – пари има, когато има пациенти. В голяма част от лечебните заведения, които са в лошо финансово състояние, пациенти не ходят.
Големите болници може би ще могат да си позволят един такъв разход, макар че командно зададен, но малките болници ще пострадат, вероятно ще има и фалити, заради това, че под една или друга форма по отношение на заплатите на работещите в тях не е подходено рационално. Можем да направим паралела с минимална работна заплата – за София 710 лева минимална работна заплата не е проблем, но за Видин, Враца и Монтана е висока.
Не могат всички болници да се мерят с еднакъв аршин. Когато става въпрос за повишение на заплатите в този сектор, най-добрият начин е чрез цените на клиничните пътеки и на база на оздравяване на лечебните заведения и техните разходи, чак тогава да бъдат обвързани, говорим за публичните лечебни заведения, под една или друга форма заплатите на директорите, медицинските сестри и лекарите.“
Фиктивни хоспитализации
“Те могат да бъдат парирани. Първата функция на парирането ще бъде намаляване на обемите. Не можем да продължаваме политиката от страна на касата - големи обеми за дейност и ниски цени.
В последните няколко месеца се наблюдава, че заетостта на леглата е около 50-51%. Има около 30-40% възможност да се изрежат някои обеми за сметка на цените. Болничната помощ да разчита повече на качеството в лечението, а не толкова на количеството, за да не се стига до порочни практики като падписване на пациенти.“
Ценово остойностяване на лекарския труд
“Като говорим за остойностяване, има две трактовки: едното е пак централно, зададено остойностяване на база на индикатори, което ще усредни цената на труда в професията, но ще се налага да варира всяка година спрямо тенденциите в сферата. Това е по-скоро грешният вариант. Реалното остойностяване би следвало да стане чрез публичност на цените. Когато един пациент знае колко ще му струва всяка една манипулация, това е реално пазарно остойностяване.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Енергийната бедност е критичен проблем, който засяга не само социалната справедливост, но и екологичния баланс. Тя често се разглежда в контекста на климатичните промени, но също така е измерение на несправедливостта в съвременното общество. В днешните "Минути на редактора" бе обсъден този проблем, а темата бе свързана с предстоящата..
Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от съветите ѝ. Слънцезащитата не е само летен ангажимент. Според доц. Казанджиева, тя е особено..
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg