Обикновено, когато говорим за България като космическа държава, се сещаме за полета на Георги Иванов, с който България се нарежда сред първите шест космически държави; за Александър Александров, който лети през 1988 г., и вероятно за прочутата българска космическа храна.
От малко повече от половин век обаче, се развива българската космическа наука, а тази година Институтът за космически изследвания и технологии към БАН (ИКИТ) отбелязва своята петдесета годишнина.
Мисията на института е провеждането на фундаментални и приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и развитието на аерокосмическите технологии.
Започнал от група ентусиасти като лаборатория по физика на космоса, днес институтът се занимава с широк спектър дейности: от слънчево-земна и космическа физика и астрофизика през дистанционно изследване на Земята и планетите до разработката на иновативна аерокосмическа техника и технологии, всичко това в партньорство с водещи институти по цял свят.
Науката е отборен спорт и няма откритие или иновация – дело само на един човек, казва проф. д-р Димитър Теодосиев от научния съвет на института.
Чуйте какво още каза той, както и зам. председателят и отговарящ връзките с обществеността на ИКИТ Валери Васев.
Във връзка с научната програма на втория ни космонавт, Александър Александров, през 1988 г. е разработен първия прибор за измерване на космическата радиация от серията „Люлин“. За своите 34 години „Люлин“ се превръща в нещо като запазена марка на ИКИТ БАН. Уредите от серията „Люлин“ се използват от учени в Япония, САЩ, Русия, редица европейски държави, Канада и Австралия.
23 дозиметъра „Люлин“ в момента са в Космоса, обезопасяват широк кръг изследвания и осигуряват данни за експерименти, а във високата атмосфера са много повече.
Един от приборите ще пътува на борда на Блу Ориджин в средата на 2023 г., а преди това „Люлин“ ще има на Върджин галактик – този дозиметър е поръчан от италианската академия на науките.
Повече за тази успешна история ще чуете от проф. Цветан Дачев – един от отличените 49 български учени в авторитетната класация на Станфордския университет за най-влиятелни учени в света.
Проф. Дачев е от създателите и кръстници на прибора Люлин за измерване на радиацията в Космоса и високата атмосфера, а както ще се убедите от разговора, той не споделя колонизаторския оптимизъм на хора като Ричард Брансън и Илон Мъск за скорошно заселване на Марс и Луната.
Неотдавна попаднах на изложбата "Цветовете на Индия". Омаяна от изящните миниатюри от Раджастан, рисувани върху коприна, от пъстрите шалове и ръчно изработените предмети от вещи занаятчии, потърсих с поглед организатора. Дама, облечена в курта – туника до коляното и панталон, досущ като индийка. Но се оказа българка. Помолих я да се представи с..
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
Защо и как се променят медийните, политическите и гражданските разкази за войните, които се водят в Близкия изток и в Украйна, коментира в "Мрежата" по..
Институтът за съвременно изкуство в София отбелязва своята 30-годишнина. Започва програма от три групови изложби на своите членове, като предвижда и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
