Обикновено, когато говорим за България като космическа държава, се сещаме за полета на Георги Иванов, с който България се нарежда сред първите шест космически държави; за Александър Александров, който лети през 1988 г., и вероятно за прочутата българска космическа храна.
От малко повече от половин век обаче, се развива българската космическа наука, а тази година Институтът за космически изследвания и технологии към БАН (ИКИТ) отбелязва своята петдесета годишнина.
Мисията на института е провеждането на фундаментални и приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и развитието на аерокосмическите технологии.
Започнал от група ентусиасти като лаборатория по физика на космоса, днес институтът се занимава с широк спектър дейности: от слънчево-земна и космическа физика и астрофизика през дистанционно изследване на Земята и планетите до разработката на иновативна аерокосмическа техника и технологии, всичко това в партньорство с водещи институти по цял свят.
Науката е отборен спорт и няма откритие или иновация – дело само на един човек, казва проф. д-р Димитър Теодосиев от научния съвет на института.
Чуйте какво още каза той, както и зам. председателят и отговарящ връзките с обществеността на ИКИТ Валери Васев.
Във връзка с научната програма на втория ни космонавт, Александър Александров, през 1988 г. е разработен първия прибор за измерване на космическата радиация от серията „Люлин“. За своите 34 години „Люлин“ се превръща в нещо като запазена марка на ИКИТ БАН. Уредите от серията „Люлин“ се използват от учени в Япония, САЩ, Русия, редица европейски държави, Канада и Австралия.
23 дозиметъра „Люлин“ в момента са в Космоса, обезопасяват широк кръг изследвания и осигуряват данни за експерименти, а във високата атмосфера са много повече.
Един от приборите ще пътува на борда на Блу Ориджин в средата на 2023 г., а преди това „Люлин“ ще има на Върджин галактик – този дозиметър е поръчан от италианската академия на науките.
Повече за тази успешна история ще чуете от проф. Цветан Дачев – един от отличените 49 български учени в авторитетната класация на Станфордския университет за най-влиятелни учени в света.
Проф. Дачев е от създателите и кръстници на прибора Люлин за измерване на радиацията в Космоса и високата атмосфера, а както ще се убедите от разговора, той не споделя колонизаторския оптимизъм на хора като Ричард Брансън и Илон Мъск за скорошно заселване на Марс и Луната.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
