Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Войната – икономически и (дез)информационни аспекти

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Нападна ли Русия Украйна заради слабата си икономика? Какви са първопричините на войната и как тя е подготвяна и обяснявана през манипулации, внушения, лъжи и пропаганда? Това са част от въпросите във фокус на дискусията от 10 април 2022 в „Гласът на времето”.

В нея Свилен Спасов, създател на книжната поредица „Власт и отговорност” казва: „Русия инвестира много повече ресурс за дезинформация и за инфилтриране на агенти на влияние, отколкото за ракети. Очевидно Путин изпитва удоволствие от това. Досега успяваше. До тази грешка”.

Военният експерт Тодор Тагарев коментира: „В Украйна се намира огромна част от научния, технологичен и индустриален потенциал на бившия СССР. И без Украйна - Русия не може да прави много неща, космонавтиката например, закъсва. Но по-сериозната причина за войната е, че демократичното развитие на Украйна – със свободни избори, с нарастващо благосъстояние – е най-голямата заплаха за режима на Путин. Той не може да си позволи на границите на Русия да има процъфтяваща Украйна, която изглежда по-съвсем друг начин. Той рано или късно ще бъде свален от руските граждани, ако допусне това”.

Според кинорежисьорът Давид Джамбазов, чийто дядо е един от евреите спасени от българския народ по време на Втората световна война – „Единственият край, който е добър за човечеството е победа за Украйна”. Той поставя и следния акцент: „Това, което излиза сега от Русия е изключително зловещо. Путин се опитва да направи етнонационална империя. Последният, който опита това е Адолф Хитлер. Има аспект на тази амбиция, която отива към допускане на геноцид. Светът има голяма отговорност да не го допусне”.

По отношение на икономическите аспекти на войната Свилен Спасов обръща внимание, че – „ЕС помага с 1 милиард евро на Украйна, но всеки ден плаща 1 милиард евро на Русия. Ако това не се промени - трудно можем да очакваме скорошен край на войната.”

Относно въпроса за ангажираността на България със събитията в Украйна Тодор Тагарев казва: „Човек, който има съвест и мозък няма как да остане неутрален. Ясно е че имаме очевиден агресор със завоевателни цели и хора, които отбраняват домовете си. Истинската позиция на мислещия човек е да защити по-слабия.” Бившият министър на отбраната говори и за търсенето на дипломатическо решение, което вече е по-трудно, след кадрите от Буча, от които светът видя, че Русия избива стотици цивилни мирни граждани.

В предаването участват и журналистите Росен Босев от Агенция Франс Прес, който разказва как се доказват фактите от войната и Миролюба Бенатова, която казва: „Целта на пропагандата е да дехуманизира. И в тази война е важно кой ще грабне емоциите”.

Кръстина Стефанова от фондация „Три жени” споделя, че много от бежанците са в лошо психическо състояние и имат нужда от помощ, храна, лекарства, нови дрехи и детско приятелство. Но и отбелязва, че: „Най-накрая можем да се похвалим с работещо гражданско общество. Обединени сме от солидарност, съпричастност и активност”.

В дискусията се обръща внимание и на проблема с пропагандата и дезинформацията и в България и необходимостта прокуратурата и СЕМ да се намесят, когато има случаи на език на омразата или подстрекаване на война.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Българската арменка или арменската българка

В Деня на българската писменост, просвета и култура насочваме вниманието ви към Севда Севан, която в своето творчество разказва за смесването на традиции и култури, за общуването между гърци, арменци, евреи и турци, които пребивават в хармонията на своето многоезичие. Ще го сторим заедно със сина ѝ Ален Лазаров, Вартануш Топакбашян, главен..

публикувано на 24.05.25 в 12:23
Мая Димитрова

Мая Димитрова: През 2013-2014 г. започва руската културна операция в България

Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова, журналистка в БНТ, авторка на разследването. Руска пропаганда в български училища? "Всъщност не очаквах, че проблемът е толкова широко залегнал в българската образователна система. Това е  един..

публикувано на 24.05.25 в 09:10
Весислава Танчева

Кметът Терзиев няма друг съюзник освен гражданското общество

Как да различим социалните от политическите послания в една криза и защо исканията на синдикалистите по време на протестите в градския транспорт на София заприличаха на политическа акция, коментира в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев" Весислава Танчева , комуникационен експерт. "Всички, които наблюдаваме Борисов в неговата вече 25-годишна..

публикувано на 24.05.25 в 08:55
Снимката е илюстративна

Договор за строителство на жилищна кооперация

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката"  адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Ли ана Спирова, Варна:  Преди години сключих договор за строителство на жилищна кооперация, съгласно клаузите на който трябваше да получа два апартамента и един мезонет. Условието беше те да ми бъдат предадени напълно завършени до..

публикувано на 23.05.25 в 14:35

Написаното остава: 101 езикови бележки за чист български език

Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" и Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН ще представят на 24 май новата си съвместна книга "Написаното остава. Пиши правилно! 101 езикови бележки". Събитието ще се проведе от 12:00 ч. в парк "Княжевска градина" в София и е част от тържествата по случай Деня на..

обновено на 23.05.25 в 13:46