Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Войната – икономически и (дез)информационни аспекти

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Нападна ли Русия Украйна заради слабата си икономика? Какви са първопричините на войната и как тя е подготвяна и обяснявана през манипулации, внушения, лъжи и пропаганда? Това са част от въпросите във фокус на дискусията от 10 април 2022 в „Гласът на времето”.

В нея Свилен Спасов, създател на книжната поредица „Власт и отговорност” казва: „Русия инвестира много повече ресурс за дезинформация и за инфилтриране на агенти на влияние, отколкото за ракети. Очевидно Путин изпитва удоволствие от това. Досега успяваше. До тази грешка”.

Военният експерт Тодор Тагарев коментира: „В Украйна се намира огромна част от научния, технологичен и индустриален потенциал на бившия СССР. И без Украйна - Русия не може да прави много неща, космонавтиката например, закъсва. Но по-сериозната причина за войната е, че демократичното развитие на Украйна – със свободни избори, с нарастващо благосъстояние – е най-голямата заплаха за режима на Путин. Той не може да си позволи на границите на Русия да има процъфтяваща Украйна, която изглежда по-съвсем друг начин. Той рано или късно ще бъде свален от руските граждани, ако допусне това”.

Според кинорежисьорът Давид Джамбазов, чийто дядо е един от евреите спасени от българския народ по време на Втората световна война – „Единственият край, който е добър за човечеството е победа за Украйна”. Той поставя и следния акцент: „Това, което излиза сега от Русия е изключително зловещо. Путин се опитва да направи етнонационална империя. Последният, който опита това е Адолф Хитлер. Има аспект на тази амбиция, която отива към допускане на геноцид. Светът има голяма отговорност да не го допусне”.

По отношение на икономическите аспекти на войната Свилен Спасов обръща внимание, че – „ЕС помага с 1 милиард евро на Украйна, но всеки ден плаща 1 милиард евро на Русия. Ако това не се промени - трудно можем да очакваме скорошен край на войната.”

Относно въпроса за ангажираността на България със събитията в Украйна Тодор Тагарев казва: „Човек, който има съвест и мозък няма как да остане неутрален. Ясно е че имаме очевиден агресор със завоевателни цели и хора, които отбраняват домовете си. Истинската позиция на мислещия човек е да защити по-слабия.” Бившият министър на отбраната говори и за търсенето на дипломатическо решение, което вече е по-трудно, след кадрите от Буча, от които светът видя, че Русия избива стотици цивилни мирни граждани.

В предаването участват и журналистите Росен Босев от Агенция Франс Прес, който разказва как се доказват фактите от войната и Миролюба Бенатова, която казва: „Целта на пропагандата е да дехуманизира. И в тази война е важно кой ще грабне емоциите”.

Кръстина Стефанова от фондация „Три жени” споделя, че много от бежанците са в лошо психическо състояние и имат нужда от помощ, храна, лекарства, нови дрехи и детско приятелство. Но и отбелязва, че: „Най-накрая можем да се похвалим с работещо гражданско общество. Обединени сме от солидарност, съпричастност и активност”.

В дискусията се обръща внимание и на проблема с пропагандата и дезинформацията и в България и необходимостта прокуратурата и СЕМ да се намесят, когато има случаи на език на омразата или подстрекаване на война.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Васил Киров

Бъдещето на работната сила: между "машините ще ни заменят" и "няма хора"

В предаването "Време за наука" гостува проф. Васил Киров от Института по философия и социология към БАН, за да разгледа един от най-важните въпроси на нашето време: какво е бъдещето на работната сила в контекста на дигитализацията и автоматизацията? Дискусията се проведе под темата "Между машините ще ни заменят и няма хора", а професорът предостави..

обновено на 07.01.25 в 13:46

Мравките – Малките хирурзи в природата

В  рубриката "Науката не спи" гостува Никола Кереков , който разказа за едно изумително явление в света на мравките. Той сподели как тези малки същества извършват сложни хирургически операции, напомнящи на медицината при хората. Кереков започна с подчертаване на важността на медицината за човечеството, като я определи като едно от най-големите..

публикувано на 07.01.25 в 13:08
Иван Хиновски

Енергетиката у нас има нужда от нова стратегия и приоритет на малките общности

Навръх Ивановден, в рубриката "Разговорът" в "Нашият ден", енергийният експерт Иван Хиновски разказа за своите впечатления от пътуванията си в Таити, Австралия и Океания, както и за срещите си с българи там. Той сподели детайли за начина на живот в тези региони и разкри любопитни факти за енергийните източници в Океания. Благодарение на своите..

обновено на 07.01.25 в 13:05

Как ще се подкрепя българската общност в чужбина през новата година?

В ефира на "Нашият ден" в рубриката "Темата на деня" бяха обсъдени перспективите за подкрепа, приобщаване и запазване на българското самосъзнание сред многобройната българска общност по света. Събеседници по темата бяха Райна Манджукова , изпълнителен директор на Държавната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), и Северино Кожухаров, главен..

обновено на 07.01.25 в 12:09
Алис Русева

Празнична еуфория и завръщане към ежедневието

Обещания, надежди, мечти и пожелания – декемврийските празници и посрещането на Новата година често са белязани от крайни противоречиви състояния и емоции. Семействата се събират, трапезите са в центъра на срещите, традициите повеляват. Преди официалните почивни дни напрежението и стресът бележат кулминация заради приключването със стари или отлагани..

публикувано на 07.01.25 в 12:08