На 20 април 1876 г. Априлското въстание избухва преждевременно – в Копривщица. Едно от най-значимите събития в Новата българска история – само българско, впрочем, дело, увенчава стремежа на предците ни за свобода. Вазов нарича този изблик "Пиянството на един народ", ситуирайки го в романтично-емоционален ореол. Прието е да се смята, че въстанието е зле подготвено, че от военна гледна точка е пълен провал. Така е, но има ли пресиленост и неглижиране на усилията на предците ни в този план? Защо Портата ангажира многохиляден аскер заради шепата селяни с кремъклийки и черешови топчета? Как се оказва така, че само няколко години по-късно има ентусиазирана българска армия, която побеждава в ред войни?
За чисто военните аспекти на Априлското въстание и елементите на самодейно, но и тактически зряло, макар в спонтанен план, военно майсторство на въстаниците e разговорът с военните историци доцент Петър Ненков и д-р Александър Стоянов, асистент в Института по история към БАН. Доцент Ненков хвърля светлина върху събитията на връх Еледжик и отбраната на Брацигово, а д-р Стоянов сравнява въоръжението на въстаниците и редовната турска армия, като разказва и за героичната битка на поп Харитон и Бачо Киро при отбраната на Дряновския манастир.
В разговора в студиото събеседник е и писателят и издателят Любомир Русанов, написал книгата "Моята първа книга за Априлското въстание", който разглежда въстанието като продукт на всенародния патос в стремежа за национална независимост, и разказва за собствените си проучвания по маршрута на Хвърковатата чета на Бенковски. Публицистът и преподавателят Марта Радева пък говори за най светлите глави между нашите поборници – Панайот Волов, Васил Петлешков, и прави паралел между лириката и практиката на бунта.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
