Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Образът на саможертвата в киното

Снимка: operationkino.net

Някога някъде един човек е жертвал себе си за всички нас – тези, които сме били вчера, но и тези, които сме днес. Всички знаем кой е той, но малцина сме наясно кои сме ние – вчера, днес и не по-малко утре.

Саможертвата е висша форма на човечност, но готови ли сме за нея? Можем ли да пожертваме пешка в името на играта? А човек? Какво се случва с душата, когато съзнанието предприеме този акт? Как се отразява той на другите и нужно ли е всъщност той да бъде оценен, за да пребъде? Все питания, чиито отговори могат да прозрат дори и в света на седмото изкуство.

Навръх Великден за образа на саможертвата в киното говори Деляна Манева, сценаристка на филми като „Мисия Лондон“ и „Бягство“, предстоящият филм на Виктор Божинов.

„Обикновено в киноконструкциите героят, който се жертва, има някакъв грях и именно заради него избираме да го пожертваме на сценарийно ниво. Чрез саможертвата той изкупува вината си“, обяснява тя.

Според нея образа на саможертвата можем да открием както във филми, в които тя е представена в своя чист вид, а именно – жертването на живот в името на доброто, каквито са филмите, пресъздаващи чудото на възкресението, и тези, които разказват войната; така и във филми, в чиято основа са заложени взаимоотношенията родител – дете. Във фентази филмите също.

Саможертвата е въпрос на избор и той винаги е свързан с това какво жертваш и в името на какво го правиш.

Тъй като киното отразява реалността – дори тогава, когато говори със средствата на сюреализма, проявленията на саможертвата в него се срещат не само на базата на историята, която един филм разказва, но и в самия процес на нейното създаване. Актьорите често жертват личността си, за да премине през тях друга такава; сценаристите – своята представа за филма, който са написали; режисьорите – визията за историята, която искат да разкажат, и това почти винаги е свързано с бюджет.

Според Деляна Манева първото, което кинотворецът трябва пожертва в името на филма, е собственото си его.

Повече за това тя разказва в звуковия файл. В него можете да чуете още:
• какво сме способни да пожертваме днес;
• от какво се ръководи саможертвата – от разума или от емоциите;
• къде е мястото на емоциите в процеса на писане на един сценарий;
• защо се нуждаем от еволюция и готови ли сме да осъзнавам, че сами променяме съдбата си;
• винаги ли бягството от реалността означава бягство от самия себе си;
• и какво може да очакваме от филма „Бягство“, който тръгва по кината от 11 май.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ето така изглежда сатирикът Петър Краевски, когато е сериозен

Когато сатирикът е сериозен

Сатирикът е най-сериозен, когато пише своите сатири, но не само. Пловдивският сатирик Петър Краевски , автор и водещ на шоуто "Алтер его" по Радио Пловдив, е написал през десетилетната си писателска кариера безброй смешни текстове. Понякога обаче той показва и сериозното си лице като в стихосбирката "Смирено". Не съм поет и що се отнася до..

публикувано на 20.04.24 в 13:05
Роман Кисьов

Роман Кисьов и новите посоки на епитафията

Идеята, че душата е безсмъртна, а в отвъдното я очакват различни измерения, е вековна. В новата си книга поетът, писател, преводач и художник  Роман Кисьов  избира тази гледна точка – на душата, отделена от всичко земно, която се подготвя за нетленния живот. Повод за разговора с Роман Кисьов в "Артефир" е предстоящата премиера на поетичната..

публикувано на 20.04.24 в 12:10

Летящата поезия на Росен Карамфилов

Росен Карамфилов е дух, отдаден изцяло на изкуството. Новата му стихосбирка, озаглавена "Аз ходя" , говори за вътрешната свобода – тази на автора и на неговите читатели. Редакторът на поетичната книга Недялко Славов казва, че "авторът е зачеркнал пешеходната формула на човечеството, а самият той е летящо същество."   Илюстрациите в книгата са..

публикувано на 20.04.24 в 11:10
Григор Бануши

Григор Бануши за недовършената симфония на едно поколение

Адриан Мара е албански композитор, диригент и дисидент, преследван от тайните служби на Енвер Ходжа. Макар и измислен персонаж, Мара е събирателен образ на цяло поколение репресирани музиканти в Албания – симфония от трагични съдби и несбъднатост. "Недовършена симфония" е новият роман на албанския писател и радиожурналист Григор Бануши. Той..

публикувано на 20.04.24 в 09:05
„Добрутро“, 2022 г.

"Реката на забравата" – дебютна изложба на Христина Костова

"Реката на забравата" е първата самостоятелна изложба на Христина Костова, която може да разгледаме от 16 април в Регионалния исторически музей на София. Страстта ѝ към рисуването се появява през 2019 г., когато напуска работата си в Дупница и се мести да живее в София. Всичко започва с малка скица с молив на нейния любим, на обикновена копирна..

публикувано на 20.04.24 в 08:35