Образът на саможертвата в киното

Някога някъде един човек е жертвал себе си за всички нас – тези, които сме били вчера, но и тези, които сме днес. Всички знаем кой е той, но малцина сме наясно кои сме ние – вчера, днес и не по-малко утре.

Саможертвата е висша форма на човечност, но готови ли сме за нея? Можем ли да пожертваме пешка в името на играта? А човек? Какво се случва с душата, когато съзнанието предприеме този акт? Как се отразява той на другите и нужно ли е всъщност той да бъде оценен, за да пребъде? Все питания, чиито отговори могат да прозрат дори и в света на седмото изкуство.

Навръх Великден за образа на саможертвата в киното говори Деляна Манева, сценаристка на филми като „Мисия Лондон“ и „Бягство“, предстоящият филм на Виктор Божинов.

„Обикновено в киноконструкциите героят, който се жертва, има някакъв грях и именно заради него избираме да го пожертваме на сценарийно ниво. Чрез саможертвата той изкупува вината си“, обяснява тя.

Според нея образа на саможертвата можем да открием както във филми, в които тя е представена в своя чист вид, а именно – жертването на живот в името на доброто, каквито са филмите, пресъздаващи чудото на възкресението, и тези, които разказват войната; така и във филми, в чиято основа са заложени взаимоотношенията родител – дете. Във фентази филмите също.

Саможертвата е въпрос на избор и той винаги е свързан с това какво жертваш и в името на какво го правиш.

Тъй като киното отразява реалността – дори тогава, когато говори със средствата на сюреализма, проявленията на саможертвата в него се срещат не само на базата на историята, която един филм разказва, но и в самия процес на нейното създаване. Актьорите често жертват личността си, за да премине през тях друга такава; сценаристите – своята представа за филма, който са написали; режисьорите – визията за историята, която искат да разкажат, и това почти винаги е свързано с бюджет.

Според Деляна Манева първото, което кинотворецът трябва пожертва в името на филма, е собственото си его.