Градовете Бердянск, Приморск и Мелитопол в югоизточната част на Украйна бяха сред първите мишени на руската военна агресия. В района живеят много българи, потомци на преселили се от Бесарабия, а преди това от пределите на България семейства. За децата им да завършат български университет и евентуално да се установят в България е желана възможност.
След началото на военните атаки десетки студенти от българските общности в Украйна изгубиха за дни връзка с роднините си, не могат да разчитат и на подкрепата им. У нас те разполагат със стипендия от 240 лв. месечно, сума, с която трудно успяват да покрият разходите си. Освен стреса и притеснението за живота на близките си младите хора трябва да преживеят изпитанието да се справят в непозната среда без роднини и приятели. Това важи особено за първокурсниците, които още не са се адаптирали и нямат възможност да работят, за да се издържат.
За трудната ситуация на студентите от български произход от Украйна алармират техни бивши учители от България, които са им преподавали в неделни български училища или други местни учебни заведения и продължават да поддържат връзка с тях. За щастие усилията им да помогнат на бившите си ученици намират отклик сред сърцати и отзивчиви хора, които даряват средства за допълнителна месечна издръжка на студентите. С организацията на инициативата се заема известният книгоиздател и общественик Манол Пейков. Чрез социалните мрежи и благодарение на личния си авторитет той привлича 170 дарители, чиято помощ осигурява по 150 лв. месечно за 44 студенти за няколко месеца.
Тежката криза, породена от войната, може би ще постави началото на някаква форма за трайно подпомагане, не само материално, на студентите от български произход, смята Манол Пейков.
Чуйте повече в интервюто му за рубриката „Всичко за образованието“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
