Румънският художник Влад Нанка представя "Карта на света, както той го вижда", съобщиха от Института за съвременно изкуство - София, домакин на събитието от 26 април до 31 май.
Влад Нанка се връща назад към ХХ век и времето на революциите - социални, политически, научни и архитектурни. За изложбата той черпи идеи от модернизма в архитектурата, градската среда в София от времето на социализма, както и от съветската астронавтика и обсесията от научния прогрес. Търси жените - метафорични, реални или исторически личности, които да се превърнат в образи в новото бъдеще.
В подготовката за изложбата Нанка преоткрива две авторки, останали в периферията на историята на изкуството и архитектурата в България и Румъния. Едната е българската скулпторка Величка Белиева, а другата - румънската архитектка Хенриета Далавранча-Гибори, една от водещите фигури на румънския модернизъм, която през 30-те години проектира множество сгради в Балчик и има сериозен принос за съвременния облик на града.
Автор на визуалната идентичност на програмата е Денислав Големанов. Куратор е Стефка Цанева, която живее и работи в Берлин.
„Използвам изкуството като инструмент, с който изследвам близкото минало, разглеждам различни наративи и търся истории, които пренареждам по какъвто и да е начин.
Смятам модернизма за естествено проявление на национализма, който виждаме, че продължава дори в ХХI в.", казва за посланието на изложбата в "Нашият ден" Влад Нанка
„Карта на света, както той го вижда“ е втората изложба от „Суперпозиции 2 / Заплитане 2022“, едногодишната изложбена програма на Института за съвременно изкуство-София.
Програмата съдържа шест изложби, всяка е резултат от сътрудничеството между художник и куратор, както и цикъл от образователни събития и дискусии. Те обследват „заплитанията“ на съвременното изкуство с политиката, науката и технологиите, популярната култура, пола, екологията и миграцията.
„Програмата се реализира с финансовото съдействие на „Програма за подкрепа на професионалните специалисти в областта на изкуството“ на Национален фонд „Култура“.
"Идеята на проекта е да се получи едно заплитане между локалната сцена, която смятаме, че все още е твърде каспулирана и затворена сама в себе си. Искам да направя по-трайни връзки между нашата страна и съседните на нашата страна сцени.
Като сметнахме, че най-добрият начин това да се случи, е да свържем един куратор и един художник, защото между куратора и художника се получава най-близката връзка в художествения свят. Това са двете най-важни звезди, които изграждат една съвременна художествена сцена." - казва в "Нашият ден" Радостин Седевчев, един от ръководителите на проекта "Суперпозиции" 2.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Малко след втория за годината Световен ден на мигриращите птици (World Migratory Bird Day), проведен под мотото "Създаване на градове и общности, благоприятни за птиците", водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски потърсиха актуална информация за птиците и най-вече за хората, които се грижат за тях от Стойчо Стойчев и Димитър..
На 31 октомври се навършват 508 години от началото ѝ. Ще се върнем няколко века назад – в началото на XVI век – време на големи противоречия. Католическата църква е все още най-влиятелната сила в Европа – духовна, политическа и икономическа. В този период се ражда Реформацията. Католическата църква по онова време е станала изключително богата и..
В "Нашият ден" гостува Венцислав Венев, председател на Български туристически съюз. Говорим за развитието на хижарското дело у нас след инициативата "Хижа на годината 2025", тенденциите в отношението на туристите към планинските подслони, новите предизвикателства пред БТС, възраждането на хижи в различни райони на страната, както и за участието на..
Темата в "Нашият ден" са децата в риск. След трагичния случай с убийството на 15-годишно момче от негов връстник в софийски търговски център, задаваме въпроса – как се възпитават онези деца, които живеят в бедност, в изолация или в семейства, които сами имат нужда от помощ? Кой носи отговорността, когато училището и семейството не успяват. Може ли..
Търсейки чистата храна, човечеството е склонно да мисли, че тя се произвежда лесно. Би могло да не е чак толкова трудно, ако човек знае какво прави и умее да обхване процеса от началото до края му. И ако стремежът е в края му да няма отпадък, да бъде затворен цикълът, да се усвои всяко произведено зрънце и да бъде вложено в продукти – значи е..
Известният старозагорски математик и педагог Любомир Любенов получи официална покана от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence (MBZUAI)..
Емоционална музикална вечер очаква жителите на Кърджали. От 19 ч. в Дом на културата можете да слушате концерта "Музиката на Испания и Латинска..
На 31 октомври се навършват 508 години от началото ѝ. Ще се върнем няколко века назад – в началото на XVI век – време на големи противоречия. Католическата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
