Работата – функционални, исторически, социални и психологически измерения

Водещата тема е думата „Работа“. Става дума за факта, че човек прекарва в работа от една трета до две трети от живота си, поне откакто ходи на два крака. Целта на тези му усърдия е, разбира се, главно да изхрани себе си и домочадието, а резултатът – цялата ни цивилизационна структура.

Само преди стотина години и кусур земеделската работа на средния българин, с цел да сложи хляб на трапезата и да не студува, е продължавала около 12-16 часа в денонощието, за жените малко повече.

По принцип за работата се говори малко, а животът ни минава в нейното поле. В разговор с известния български фотограф Иво Хаджимишев става дума за спецификите на професията му, но и за големи майстори на фотографското изкуство от миналото. 

С анестезиолога и писателя професор Венко Александров темата е както селският труд, отличаващ се с непомерни, „кървави“ усилия само преди стотина години, така и загубата на връзка със земята и автентичните ѝ продукти, особено като качество на храните.

Доц. Йордан Ефтимов разказва за литературните аспекти на работата, говори за редакторския труд и днешните му проблеми в някои медии и организации. 

Професор Ивайло Дичев прави обобщение на промяната на отношението към труда през вековете, и уточнява кога той е станал обществената ценност, която познаваме днес. Също така взема отношение по противоречието, че работим с цел да имаме повече свободно време за себе си, а невинаги знаем как да употребим това време. 

Известният плевенски пчелар Илия Павлов пък разказва за трудовото усърдие на пчелите, но и за българските пчелари днес, за несгодите, които срещат във връзка с недобре контролираното използване на различни химикали при обработка на почвата и масовото измиране на цели пчелни семейства поради това. 

„Работата ни избавя от три големи злини – скуката, порока и немотията“ – коментират гостите и този прочут афоризъм на Волтер.

Чуйте предаването от звуковия файл.