България се изкачва с 21 места в годишния Индекс за свободата на словото на организацията "Репортери без граници" и вече заема 91-во място, а не 112-о, както беше миналата година – това съобщиха от Асоциацията на европейските журналисти.
Според доклада на “Репортери без граници“ България вече заема 91-во място в сравнение със 112-о миналата година.
“Не съм оптимист, медиите са се превърнали в политически партизани, които обслужват някаква политическа сила или политика. Свободата в общи линии се крепи на свободния човек, а повечето хора в България искат цензура“, казва в предаването “Нашият ден“ на БНР Иван Бакалов, журналист с дългогодишен опит в печатните медии, настоящ издател на онлайн изданието E-вестник и допълва:
“Свободата в медиите е зависима от свободомислието в обществото. Тя се крепи на самите журналисти.“
Според него проблемът е, че журналистите имат все по-ниски доходи и в тази ситуация не може да се очаква голяма свобода:
“В корумпирани страни като България хората, които са на власт или забогатеят от властта, се опитват да правят т.нар. “фасадна демокрация“ – купуват медиите и ги овладяват.“
Бакалов смята, че 90-те години са били най-свободният период за вестниците:
“Днес имаме интернет, който дава голяма свобода. Неща, които големите медии избягват, излизат в сайтове и онлайн издания. Въпросът е, че читателската аудитория се пренесе в социалните мрежи, а там следи много изкривено случващото се, защото потребителите са в приятелски кръгове и групи, и новините, които излизат, са филтрирани през техните търсения. Общественото мнение се фрагментира. Това засилва разделението в обществото“, посочва още Бакалов.
“Днес имаме преди всичко ПР агенции, а не журналистика. Както казва Джордж Оруел: “Журналистика е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано, всичко друго е ПР“, казва Бакалов.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Крикор Асланян вече е гостувал в "Покана за пътуване", но когато се чухме по Месинджър от Монреал, където той живее от години и започна да споделя спомени..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg