Факт е Анексът към Националния рамков договор. Заложено е увеличение от 25% на медицинските дейности, което е в сила от 1 май. Оказва се обаче, че някои клинични пътеки не са увеличени.
За първи път по-високите цени са обвързани със заплатите в болниците, независимо от факта, че директорите на болниците са недоволни от това решение.
Вярна ли е посоката, която задава държавата за увеличение на клиничните пътеки, от която произтича обвързаността със заплатите в болниците?
"Проблемите със заплатите в здравната сфера стоят от години. Причините за това са множество. От една страна, има желани специалности, а цените на клиничните пътеки, свързани с тези специалности, са недостатъчно добре финансирани.
Когато говорим за реално предприетите мерки от страна на правителството, както от страна на НЗОК и подписания Националният рамков договор мерки, 25% са крайно недостатъчни за инфлационната спирала, в която се намираме.
Най-вероятно българската инфлация ще достигне около 13-14%. Това спрямо цените на клиничните пътеки би следвало да се повишат средно с 40-50% по отношение на инфлацията, но и по отношение на цените на горивата, електроенергията, на консумативите, на лекарствата и не на последно място на разхода за заплати в лечебните заведения“, споделя здравният икономист Аркади Шарков в "Нашият ден“.
Има ли риск между обвързаността на заплати и клинични пътеки?
“Приходите на лечебните заведения зависят от клиничните пътеки. За да има приход съответно по клинична пътека, пациентът трябва да е отишъл и да се лекува в дадена болница. Поради това заетостта на леглата от началото на година до момента в лечебните заведения, ако го сравним с периода 2019 (базова година преди Covid пандемията), e 64%, a в момента са 50%.
Има спад от 14% на заетостта на леглата в болниците. Пациентите трябва да се настроят и отново да започнат да посещават лечебните заведения. Обвързаността между заплати и клинични пътеки крие риск да се занижи качеството, или ще има недостиг на средства за заплати и някои от болниците ще бъдат докарани до фалити. Има риск отново да се увеличат фиктивните хоспитализации”, посочва Аркади Шарков.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
