Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Къде се крие ключът към истината

Снимка: БНР

Как пропагандата и цензурата, дезинформацията и хибридната война въздействат върху човешкото съзнание и емоции? Какво означава "психологическа война“? Кои са видовете ѝ въздействия? Как се промени мисленето и концепцията за войната? Как се оценяват събитията от днешния дневен ред на света? Каква е разликата между "война“ и "отбрана“? Какъв е жизненият цикъл на въоръжените конфликти и кризи? Как се спира огънят на една война и как идва мирът? Нейно Величество Пропагандата и запазеното ѝ място на сцената на бойните действия.

Разговор в "Мрежата“ с проф. Йордан Баев, преподавател по военна и разузнавателна история в СУ "Св. Кл. Охридски" и с доц. Иво Инджов, преподавател по журналистика във Великотърновския университет и експерт по политически комуникации.

Завладените територии

Иво Инджов: "Овладяването на общественото мнение на противниковата страна е важен елемент от всеки един конфликт, от всяка една война и това става със средствата на пропагандата, със средствата на хибридната война, но не само общественото мнение трябва да бъде овладяно, а трябва да бъдат парализирани комуникациите. /…/ Ако обърнем поглед към  войната в Украйна, то ще видим, че месеци преди това имаше засилване, ако използваме един стар термин, на "идеологическата диверсия“, засилване на пропагандните действия не само по линия на медиите, контролирани от Кремъл, но и в социалните мрежи. Украинците също използваха пропаганда и това е доказано.“

Йордан Баев: "През последните 15 години много се използва терминът "хибридна война“, но това реално е психологическа и пропагандна война която познаваме от  времето на Втората световна война, но с други средства. Сега имаме интернет, имаме мрежово въздействие. Първите дефиниции са създадени през Първата световна война и те определят четирите вида операции срещу противника – военна, политическа, икономическа и психологическа. Основният аспект на психологическата война е объркването на противника, отслабването на противника и разбира се – масираната пропаганда. Политическата и военната операции са свързани с подривни действия, с диверсионни действия…Радиопропагандата е основното технологично оръжие за влияние. /…/ Когато се разискват концепциите за психологическа и пропагандна война, още в края на 40-те години, когато се създава ЦРУ, има много интересни директиви на Съвета за национална сигурност. И там точно се говори за бели и сиви и черни пропагандни операции."

Информацията като оръжие

Иво Инджов: "Винаги се е използвала и информацията и дезинформацията като оръжие във военните действия, откакто свят светува. Но по-целенасочени и систематични усилия ние наблюдаваме по време на Първата и Втората световна война, в епохата на Студената война, по време на въоръжените конфликти и противопоставяния на двата Блока, на територията на Третия свят и когато имаме конфликти в наши дни – Косово през 1999 година и събитията в Ирак през 2003 година, и тези през 2013-2014 г. в Украйна…“

Нейно Величество Пропагандата

Иво Инджов: "За хората, които са далеч от бойните действия, войната се случва частично през пресата, но най-вече чрез радиото. Радиото тогава се утвърждава като медия, то е във възход. В повечето страни то е контролирано от държавата и съответно от авторитарните и тоталитарни режими. В Германия радиото изиграва голяма роля за възхода на националсоциализма и след това много естествено пропагандата се използва за военни цели и за налагане на тезите на национал социализма по време на ВСВ. Как става възможно това?

Тогава се появяват евтини за времето си радиоапарати и всяко домакинство може да ги притежава и да слуша по този начин речите на Хитлер, Гьобелс, както и останалия арсенал от нацистката пропаганда – нацистки маршове, комюникетата от фронта и така става много лесно и възможно да се облъчват широките народни маси. Имаме едно радио и всички струпани около него. Епохата, когато медиите, в случая радиото, въздействат най-силно, защото най-лесно достигат до масовата публика, която обаче е атомизирана, т.е. няма комуникация между отделните ѝ членове. После се обръща тази парадигма за разбирането на масовата комуникация, но тогава е така – много силно пропагандно въздействие, но с пропаганда се занимават и съюзниците и този феномен е отразен в киното. Да си спомним филма "Речта на краля“. Кралят на Великобритания, който трябва да преодолее личните си страхове за изява, но който трябва да мобилизира нацията в началото на Втората световна война. Същото прави и Чърчил – той също умело използва радиото, за да прокарва тезите на Великобритания, на съюзниците, руснаците също използват радиото за тези цели."

Новото интелектуално бойно поле

Йордан Баев: "Без съмнение коренно различна става ситуацията с появата на интернет и развитието на социалните мрежи тъй като многократно повишава степента на въздействие към целеви групи. Това е целево мрежово въздействие спрямо обектите, които са подложени на психологическа атака. Основният момент е това, което наричаме "инфодемия“.  /…/ Ясно е, че пропагандата има една насока, един фокус, но когато се използва подходът за сравнение и проверка на фактите, то може би може да се прецени дали това, което слушаме, което четем, което виждаме, има елемент на истина, достоверност или е абсолютен фейк.“

Иво Инджов: "Този механизъм на проверка на истинността  на информацията предполага, че имаме работа с един просветен, рационално мислещ медиен консуматор. За съжаление в днешните общества все по-големи групи от потребители на медийна информация това не ги интересува. Те търсят информация, която да отговаря на техните психологически нагласи, на техните представи, които много пъти са много далече от либерално-демократичните ценности, от ценностите на демократичното общество и така просто става възможно да процъфтяват дезинформацията, фалшивите новини. /…/“

Къде е скрит ключът

Иво Инджов: "Руската пропаганда като цяло е насочена към Русия, за вътрешна употреба и тя там е възможна, благодарение на това, че широки части от населението гледат основно контролираните от Кремъл телевизионни канали.  /…/ Докато украинската пропаганда безспорно печели успехи на международното поле не само по линия на това, че демократичният свят ѝ симпатизира като страна, която е жертва и води битка срещу един агресор, но и заради много удачните ходове на президента Зеленски, който отправя послания към света, обръщения към парламенти, общува с лидери и благодарение на социалните мрежи успя да победи пропагандата на Путин, която е телевизионна пропаганда /…/.  Путин влезе в международния видеообмен, седейки на една огромна дълга маса, от единия ѝ край, дистанциран, разговаряйки с кремълските функционери и министъра на отбраната, които са позиционирани в другия край на тази маса и това показва много силна концентрация на власт по вертикала. /…/“

Йордан Баев: "Последните две-три седмици се забелязва нещо интересно в Кремъл. Давам пример с последните публикации и мнения на хора от влиятелния "Съвет за външна и отбранителна политика“ към президента на Русия – Фьодор  Лукянов, Дмитрий Тренин, Дмитрий Рогозин. /…/ В тези публикации се прокарва тезата, че може би трябва цял един период от руската история да бъде махната, а именно периодът на европеизация, започнат от Петър Велики преди 300 години, и второто нещо, което прави впечатление в тези публикации, е твърдението, че Европа не е нужна на Русия ,защото „ние сме по- големи, ние сме отделни,  ние сме отделна цивилизация“- това беше точният използван термин "отделна цивилизация“ и че Русия ще върви в стратегическо партньорство с Китай и Индия, и в добри отношения с Иран и Турция – "нашите добри партньори“, както са наречени. Това е нещо шокиращо и трябва да проследим какво ще се случи с него за в бъдеще.“

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55