В часа на "Кино с думи" – разговор за филма, който всички гледат. И в същото време не се понрави на хакерите, атакували сайта на БНТ, която преди броени дни го излъчи. Филмът е и част от програмата на новия Национален фестивал на българското кино "Васил Гендов“.
"Второто освобождение" е документален разказ за слабо известната история на България около Втората световна война. В него с архивни хроники и документи, голяма част от които се показват за първи път, се пресъздават човешките и материални загуби на българската държава, след като СССР ѝ обявява война без формално основание на 5 септември 1944 година. Червената армия навлиза на българска територия и остава в страната до зимата на 1947-а. Съветската окупация на България струва на държавата ни между 600 милиона и 1 милиард лева на месец.
Архивните документи, представени във филма, описват как се създава легендата за "освободителната“ кампания на съветските войски в България, докато правителство е свалено с държавен преврат. Неслучайно документалният филм е толкова актуален и обсъждан в последните дни.
Телевизионната му премиера беше последвана от множество положителни коментари и призиви за разпространението му до по-широка аудитория. Интересът към него обаче доведе и до неофициалното му разпространение в YouTube и други видеоплатформи с хиляди гледания без съгласието на създателите му. Доведе и до хакването на сайта BNT.bg, където под анотацията на филма се появи допълнителен "критичен“ коментар, подписан с инициалите ZR.
"Второто освобождение" спечели две награди на фестивала на документалното кино "Златен ритон“ през февруари "за гражданска смелост и доблест да демитологизира най-новата българска история отвъд познатите идеологически клишета, представяйки малко известни факти от близкото минало“.
Неговите създатели – професорите Светослав Овчаров, режисьор, и Евелина Келбечева, съпродуцент и съсценарист – разкриват в човешки разказ подробности около малкоизвестната история на т.нар. второ "освобождение“. Както във филма, така и в звуковите файлове, в които можете да чуете още:
· Защо всяка война в съвременната епоха започва от война между историците? Война, която съвсем не е тиха и която напълно отразява липсата на консенсус по отношение на това как трябва да се гледа и говори за периода на комунистическия режим у нас, определян от едни като тоталитарна диктатура, а от други – като държавен социализъм.
· Защо е важно да бъде изкоренен от човешкото съзнание митът за двойното освобождение и колко тежка задача всъщност е това?
· Защо шумът около филма "Второто освобождение" става все по-силен и на какво се дължи изтичането му в интернет, което има епидемиологичнен вид и с което се пренебрегват правата на авторите му?
· Самотно ли е там, където човек провижда истината и колко обезоръжаваща е тя?
"Второто освобождение" ще бъде качен законно в YouTube канала на Държавна агенция "Архиви", с помощта на която екипът на филма достига до съществената за историята документация, както и в този на създалата го продуцентска компания.
От 10 май зрителите могат да го гледат в посочените канали в добра резолюция.
Чуйте повече от звуковите файлове.
Катерина Хапсали е изкусен разказвач, авторка на романите "Гръцко кафе" и "Сливовиц", на сборниците с разкази "Хора" и "Вкусни разкази", на "През девет планини" – сборник със стихотворения, също пожънал голям успех сред читателите. За романа си "Гръцко кафе" Хапсали печели награда "Перото" в категория "Проза" за 2015 година, както и отличието..
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
"Показвайки един миниатюрен фрагмент от света на днешното изобразително изкуство, с художници от цяла България, Австралия, Австрия, Франция, Италия, Русия, Япония, САЩ и др., ФОРМАТ 30/30 израсна като знак за обмен, споделяне, съизмерване и вдъхновение. Събуди отхвърлени форми на художествени изяви и потвърди тяхната обоснованост. И макар..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg