Всички знаем, че слънчогледите сочат на изток, но науката не спира дотук, а си задава въпроса защо?
Оказва се, че ориентирани по този начин, цветовете се запазват в по-добро състояние, дават повече и по-големи семки и като цяло се чувстват по-добре. Всичко опира до светлината и топлината на слънцето, науката обаче продължава да се пита защо.
Оказва се, че младите слънчогледи имат специално "поведение" – главата им (capitulum) следва посоката на Слънцето (откъдето и името). Следва го през целия ден и през нощта се преориентира в очакване на изгрева, а това помага за ускоряване на растежа на растението и на цвета, и привлича опрашители.
С течение на растежа стеблото на слънчогледа се втвърдява, за да поддържа теглото на главата и тя губи способността да се движи и да следва Слънцето – при това обаче главите на слънчогледите се фиксират на изток, а причината задълго оставала мистерия.
Тук вече учените започнали да обръщат част от слънчогледите на запад и да сравняват. Първото, което забелязали, е, че цветовете, сочещи на изток, привличали много повече пчели и опрашители сутрин. Останалото време на деня нямало значение.
Обърнатите на изток цветове освобождавали полена си 30 минути по-рано, което съвпада с час пик в активността на опрашителите. Явно има шарки по цвета, видими за опрашителите само под UV светлината на Слънцето.
И след тази информация вероятно гледката на слънчогледено поле, която можете да забележите лете, шофирайки нанякъде, никога вече няма да е същата.
Чуйте този епизод на "Науката не спи" с Никола Кереков.
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
Вълнуващи срещи с Космоса, науката и технологиите, работилници, демонстрации и богата училищна програма – наближава 14-ото издание на Софийския фестивал на науката (9 и 12 май) . Любов Костова от фондация "Красива наука" представя акцентите във вълнуващата програма на научния фестивал, който е част от Културния календар на Столична община...
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския университет. В началото на разговора д-р Евтимов пояснява същността на астробиологията като наука:..
За трета година фондация "Заедно в час" и платформата "преподаваме.bg" събраха в София учители, директори, представители на образователни институции и граждански организации за финалното събитие и награждаване на отличените добри практики от кампанията "Добрите практики на фокус". Повече от 500 бяха гостите и лекторите които се включиха в..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Един снимачен миг – в "Артефир" ставаме част от работния процес на режисьора Стефан Командарев върху най-новия му филм с работно заглавие "Made in..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg