След войната обикновено победителят пише истината за нея, манипулирайки фактите, както му e изгодно. Победителите с повече историческа наглост манипулират повече, а тези с повече чувство за обективност – по-малко. Но изкушени от манипулацията са почти всички – така политиката мачка историята в услуга на пропагандата.
Може би затова има скандали – например Виктор Суворов твърди, че Сталин не е командвал Парада на победата, защото не е бил доволен: трябвало е болшевизмът да победи в цяла Европа, а не само до Желязната завеса. Може би затова не всички знаем, че величествената песен "Вставай, страна огромная" има в биографията си и тъмни петна – мелодията вероятно е на украинска народна песен от 1919 г., а авторът на текста Василий Лебедев-Кумач вероятно е "взаимствал" не съвсем творчески текста на учителя от Рибинск Александър Адолфович Боде. И че "Подвигът" на 28-те панфиловци се оказва съчинен от военния кореспондент, а паметникът с техните имена е твърде неуместен, защото някои от тях се оказват живи и дори предали се в немски плен...
Според историка от СУ проф. Христо Матанов ние винаги сме в плен на историческата митология. Според доцент Морис Фадел от НБУ трябва да надзърнем много надълбоко, за да не ни победят митовете. Според издателя на Суворов – поета Георги Борисов, то невъзможно е да знаем всичко, но че Сталин се е готвил за настъпателна, а не за отбранителна война, е доказано от Суворов. А според професор Стелиян Стоянов от университета "Неофит Рилски" и литературите, и изкуствата като цяло са сфера на национални конфликти и преразпределение по време на война.
Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово...
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
