Главните герои в тази книга са двама мъже и една жена.
Те са несъединени самотни върхове на любовен триъгълник.
Живеят непоносимо дълго, до наши дни.
Иначе са връстници на новата българска държава.
Провират се през войни, бунтове, преврати.
Но Историята е само декорация.
Както повечето книги на света, и тази разказва за любов и за смърт.
Героите трябва да издържат и на двете.
И в живота, и в книгата ранната смърт е отблъскваща.
Късната – привлекателна.
Но мигар някой някога си е отивал навреме?
Новият роман на Иван Станков "Късна смърт" продължава "разказа за линията на самотата". В него главен герой като че е Времето. Романът плува като кораб – назад – от спомен към спомен. Двама мъже герои – две възможни различни биографии. В романа се появяват и български литературни силуети, лица на своето време – Яворов, Димитър Талев, Иван Динков, Георги Марков – писатели, които означават своето време и са скрити репери.
Как в един огромен роман се побират действия и събития от 140 години живот? Проф. Иван Станков разказва в "Артефир" за новата си книга:
"Реших да експериментирам в този роман и да създам усещане за история, което да не смазва читателя. Винаги съм избягвал (в добрите късни литературни традиции от 60 години на ХХ век) да бягам от конфликта, но в тази книга съм използвал контраста – той невинаги предполага конфликт. Двамата ми герои са двете крайни точки на човешката отсечка. Единият е христолюбив, добронамерен, на прага на човешката праведност, другият – влиза като малък и симпатичен злодей Шопенхауеров тип, иска да управлява съдбата си. Може да се каже "съвършеният кариерист". Накрая съм се опитал да бъда милостив към него чрез другия герой.
Не исках романът да бъде исторически – все пак историята има декоративни функции, въпреки че в него има и политически фигури – те са само преминаващи сенки край героите, като фон и сценография. Смятам, че не сме се променили много от библейските персонажи до днес. Двамата герои изразяват две линии на една сложна спирала.
Исках да избягам от носталгията, носталгията непрекъснато предполага времева дистанция. Исках "Късна смърт" да бъде "на живо" и затова има и ретроспекции, и интроспекции – назад и напред във времето. Исках да раздвижа читателя да излезе извън историческата ритмика на българския ХХ век и да почувства времената леснопреодолими чрез собствената си памет, за да не бъде времето постъпателно и читателят да си пусне хронометъра. Рискувах много да объркам читателското внимание, но читателят трябва да бъде изпитван."
Въпросът е за Една голяма любов, която преодолява всичко. "Това е тема, която е възможно най-универсалният ключ за разбирането на света и на човека. Темата за любовта и за смъртта ни съпътстват от времето на Хектор и Андромаха. Писателите лесно намират тематичния извор, въпросът е да се намери нов език, нови ситуации, в които да бъдат разположени героите. Тримата ми герои образуват нещо като любовен триъгълник. Любовното чувство винаги ме е вълнувало и в предишните ми книги. Любовта е най-голямата и най-трудната тема на света."
Чуйте повече от звуковия файл.
Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. Роден през 1956 г. в с. Гомотарци, Видински окръг. Завършва българска филология през 1982 г. Автор на монографични изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов и др.
Преводач от румънски на Мирча Картареску, Дан Лунгу и др.
Автор на книгите "Спомени за вода. Dm“ (2014), "Улици и кораби. Gm“(2017), "Имена под снега. А7“ (2019) и "Вечерна сватба“ (2020).
Носител е на Националната литературна награда „Елиас Канети“, на литературните награди на Портал "Култура“, "Стоян Михайловски“ и "Хеликон“.
В епизод 567 "Трамвай по желание" среща своята публика с универсалния сценичен талант Атанас Палюшев. Кой е Палюшев? В своя творчески профил Атанас е лирико-драматичен тенор, школуван в класическото пеене. Завършва първо ВИТИЗ, а после и Консерваторията със специалност оперно пеене. Специализира в прочутото Миланско оперно училище към..
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
