Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Реалистично ли е бъдещето без фосилни горива за нас и за Европа

Георги Стефанов
Снимка: WWF

Покрай кризата със спрените газови доставки от Русия на дневен ред отново излезе темата за газовите находища в България. Има ли ги и може ли България да стане газово независима?

"Този сегмент на проучване, добив и пласмент на изкопаеми горива е базиран така: някъде някой обявява бомбастично откритие, че е открил голямо количество, което цели привличане инвеститори, акционери, повишаване на акциите, като по този начин се търсят сериозните инвестиции за проучване и добив, обяснява Георги Стефанов, началник на политическия кабинет на вицепремиера по климатични политики.

Самите проучвания са скъпи, най-често газ не се намира или се намират малки количества, което води до загуби в сектора и налага търсенето на нови находища – което е малко пирамидална структура.

Направете една кратка справка в Гугъл и ще видите как на 10-15 години някой е откривал колосални количества газ било в българския континентален шелф на Черно море, в Добруджа или Северозападна България.

Проучванията за газ са правени още през 50-те, 60-те и 70-те години. Те са довели до откриването на минерални извори. Част от балнеоложките ни курорти са строени именно след проучвания за газови находища.

Най-добрата новина за българската икономика и енергетика е, че България е много малък консуматор на газ. Консумацията на домакинствата и индустрията е на 10 пъти по-ниски нива от средноевропейските. Това дава на България добра възможност да помисли как да прескочи един невъзобновяем източник на енергия с друг.

Доскоро не беше рентабилно, когато имаш малко количество, да го добиваш. Сега е друго с високата цена, но този момент с високите цени ще е за кратък период.

Природният газ, който би трябвало да наричаме фосилен – както е правилното му име, а не природен – е 28 пъти по-вреден парников газ от въглеродния диоксид и единственото добро нещо е, че се разгражда по-бързо в атмосферата – за 20 вместо за 200 години – изтъква Стефанов.

България не е зависима от газ, което обаче не ни прави много щастливи, защото в последните 15 години сме плащали най-високите цени за газ и това донякъде е довело до неслучването на всички енергийни стратегии. Всички документи предвиждат една масова газификация, която обаче не е случила, понеже газът е бил скъп и затова не се е наложил.

И сега, когато имаме едно в пъти нарастване на цените, да се надяваме, че газът е решението едва ли не на всичките ни проблеми, е вероятно най-недалновидното (да не кажем друго) решение.

При следните дадености: ниска зависимост от газ, високи цени и икономика, която не се нуждае от газ, е крайно време да намерим решенията, които ще превърнат България в модерна, енергийно  базирана на икономика 4.0 страна, а не да гледаме назад и да не гоним модели, отпреди години.

Европейската комисия представи REPowerEU Plan, който цели да приключи с енергийната зависимост на ЕС от руските изкопаеми горива, които струват на данъкоплатците около 100 милиарда на година. 85% от европейците смятат, че ЕС трябва рязко да намали зависимостта си от руски газ.

В момента имаме уникалния шанс да направим този преход. Залогът е бъдещето на България и е крайно време да погледнем напред, за да спрем да произвеждаме емигранти, а имигрантите да ни заобикалят.“

Чуйте разговора с Георги Стефанов.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Семейните констелации и наследените травми: Тежестта на миналото

В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..

обновено на 04.02.25 в 14:08

Как мутациите оформят не само биологичните видове, но и хода на живота?

От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..

обновено на 04.02.25 в 13:35

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

обновено на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15
Пенчо Маркишки

Две лунни и две слънчеви затъмнения ще се наблюдават тази година

През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН.  Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..

публикувано на 02.02.25 в 10:35