Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Елка Няголова с приз за поезия на стотните годишни награди на СБП

4
Снимка: Надя Попова

Поетесата Елка Няголова е тазгодишния лауреат на Съюза на българските писатели (СБП) за поезия. Новата ѝ поетична книга "Парапет за душата" спечели не само читателите, но и литературната критика.

"Парапет за душата" – тази метафора се появява в не едно и две стихотворения на едноименната нова книга на Елка Няголова… Най-малко в поезията изреченото може да бъде тълкувано буквално, нали тя е изкуство на индиректното, често подсъзнателно внушение, също както и музиката. Трябва да притежаваш слух, който да трепти на същата честота, като словото на поета. И въпреки всичко, влязъл в омагьосаната гора или в "тайната градина" на Елка Няголова, в съзнанието ти се материализира гледка, усилена от реален световъртеж и сърдечен спазъм. Нещо повече – усещаш се да вървиш като по въже или по хлъзгава тясна пътечка на главоломна височина. И единственото, което те пази и задържа да не паднеш, е той – Парапетът за душата, който я огражда от бездната на Небитието", споделя в послеслов за новата книга на Елка Няголова редакторът ѝ Надя Попова.

Стихосбирката "Парапет за душата" съдържа пет цикъла: "Р.S. За едно хвърчило", "Горчиви песни", "Призрачни лагуни", "Високосна любов" и "Стръмни сезони". Тя е съвместно издание на Славянската литературна академия и издателство "Български писател".

Поетесата, която живее и твори във Варна, представи в студиото на "Артефир" още две новипоетични антологии, чийто издател е – "О, като отечество" и "Любовта – солта на живота".

Димитрина Кюркчиева разговаря с Елка Няголова за прибежищата на Духа и Словото в нейната юбилейна житейска година.


Не/литературно четене

Иде време за прочит, най-суровия прочит на себе си –
на живота, пунктирал тези дълги, предълги есени.
Любовта си остана непрочетена книга за слепи.
И напразно се взирам: всички думи в нея са слети.
И очите отслабнаха за моите собствени грешки.
И пробягват през ред и през хора, които съм срещала.
Помътня и окото на деня – как конеца ще вдене?!
Моят ден все премигва със очи на невиждащ младенец.
Иде време за прочит, най-суровия прочит на себе си,
Но през ред се повтарят във живота ми грешки и есени.
Преживявах съдбите на Ботев, на Димчо и Яворов.
А пък свойта пропуснах и сега отмъщава ми, явно.
Иде време за прочит. Но нали есента е предълга,
крие всичко в мъглите, а показва сърдечните дългове.
Задимява душата ми като шума пред зима пожертвана.
А над мен, а над нас сякаш пеят и плачат жерави…
Елка Няголова

Елка Няголова
Родена е през 1952 г. Завършва с отличие Първа гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в родния си град, а след това – славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски", София. Работи дълги години в централния периодичен печат в София. Печата в литературни издания от 18-годишна възраст. Стихове и разкази пише от ученически години. Печата във всички престижни издания за литература и култура у нас. От ранна възраст първа я представя пред публика именитата добруджанка Дора Габе, а сред поръчителите при кандидатстването ѝ в СБП е Елисавета Багряна.
Днес (освен в България) печата и в изданията в много страни: Гърция, Великобритания, Франция, Русия, Украйна, Братислава, Варшава, Белград, Кишинев, Рига, Браила, Санкт Петербург, Берлин и др.
Членства в национални и международни творчески организации:
• Член на Съюза на българските писатели и на неговия Управителен съвет – два мандата.
• Основател и Президент на Славянска литературна и артистична академия.
• Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество "Знаци".
• Директор за Балканите на Международната асоциация на писателите.
• Редовен член на Академията за руска словесност.
• Редовен член на Академия "Поезия".
Авторка е на книги на български език, сред които:
"Не съм Пепеляшка"; "Нулева група"; "Правопис на надеждата"; "Делфини на сушата"; "Петият сезон"; "Земен гейм"; "Требник или Писма от Белоногата"; "Белият влак"; "Ние"; "Писма от/до брега"; "Слънчев кладенец"; "Шест грама"; "Парапет за душата"; "Немите камбани".
Има 11 издадени книги на други езици – в Русия, Украйна, Сърбия, Франция, Македония, Полша, Хърватска, Гърция.
Книги с нейни преводи: Зад нея стоят десетки книги (разнообразна литература), чийто преводач е /превежда главно поезия от 5 езика/. Редактор и издател е на множество книги, сред които и на 10 световни антологии; Нейни стихове са превеждани и издавани на 20 езика в съответните страни;
Носителка е на национални литературни награди, сред които:
• "Златният пегас" от "Южна пролет" (за дебютната ѝ книга), 1985;
• Ботевата награда за поезия на ИК "Христо Ботев" за 2005 г.;
• Голямата награда "Изворът на Белоногата", давана за цялостно творчество;
• Първата носителка на националната награда "Дора Габе"; също за цялостно творчество;
• На националната награда "Мара Белчева";
• На националната награда "Божидар Божилов"
• На Почетен диплом на Съюза на българските писатели – за принос в националния литературан процес;
• Награда "Варна" (колективна – за Славянска академия), за художествен  превод;
• Годишната награда за поезия (за 2021 г.) на Съюза на българските писатели;
Лауреат е на международни книжовни награди в:
• в Полша – "Белият ангел на поезията",
• в Русия – орден "Гр. Державин",
• в Русия – на Есенинската литературна награда "Златна есен",
• в Латвия – на наградата на Международната асоциация на писателите "Лев Толстой",
• в Русия – на Пушкински медал за поезия - от Академията за руска словесност;
• в Черна гора – на международната награда "Св. Стефан Щилянович";
• във Великобритания – на международната награда "Славянска брошка";
• в Латвия – на международната награда "Кехлибарен трилистник";
• в Сърбия – наградата "Литературен Аполон" и наградата "Арка";
• в Македония – на международната награда "Македонски книжовен Дедал"…
• в Русия – Международната литературна премия "Югра"; на международната награда за превод "Словес слязующая нить", както и на Златен диплом от Международния литературен форум "Золотой Витязь";
• в Сърбия – Почетен гражданин на гр. Сирмиум / Сремска Митровица;
• в Република Сръбска (Б. Х.) – Голямата награда на Дружеството на писателите по време на VІ Международен панаир на книгата и др.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Рисунка. Майстори

"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..

публикувано на 22.11.24 в 17:30

В "Панспермия" Полина Видас разказва нашия живот

Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..

публикувано на 22.11.24 в 16:50

Всичко е измама!

В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..

публикувано на 22.11.24 в 16:30

Преживей последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова

"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T очно на 29 ноември в Общински културен институт "Красно село" от 19 часа  Виктор Топалов, създател на "Бохемска София", ще пропътува през историята, спомнените и легендите за поета, за да се озове..

публикувано на 22.11.24 в 16:19
Елица Георгиева

Елица Георгиева и романът "Одисея на момичетата от Източна Европа"

Една одисея, която не е на Омир, не е на Джойс и говори от името на българките в чужбина. Елица Георгиева пристига от Франция, за представянето на най-новия си роман "Одисея на момичетата от Източна Европа" във Френския институт. Това е вторият роман, който Георгиева пише на френски, след дебютния  "Космонавтите само минават" ...

публикувано на 22.11.24 в 15:22