Езикът – този любим човек

Езикът, подобно на родния ни град, подобно на страната, на която принадлежим, е един от любимите ни хора, към които трябва да подхождаме с грижа. Опознаваме го, харесваме го, доверяваме му се, но това не ни пречи да му се ядосваме за всички малки кривини, които носи и поддържа в себе си, за опита му да се нагоди спрямо времето и хората, макар да не е длъжен да го прави. Обичаме го – за това, което е, но най-вече за онова, което не е. Търпим го – ние него и той нас, особено когато си мислим, че сме по-хитри от него и ще го надлъжем и надприказваме.

Разбира се, той ни отвръща със същата тази любов, защото ние сме хората, които го държим буден все още и го караме да си поема дъх всеки ден – и то не с първата дума, която сме казали или написали, а още с тази, която едва сме си помислили. Този език заслужава да говорим със и за него. Този език празнува всеки ден.

Особено когато осъзнаваме какво казваме, как и на кого го казваме. Особено когато се стремим да се отнасяме с уважение към него, също както към живота, който живеем и който също като езика е дар, но не и даденост.

В Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност имаше безброй инициативи, които отбелязаха езика, но "Какво се случва“ избра да се спре не толкова на една от всички тях, колкото на това да навлезе в сърцето на писмеността, за да проведе разговор за думите, които ни променят; за смисъла да говорим и четем нашия език; за нуждата да изписваме онова, което казваме; за българското в българския език; за желанието да възпитаме отговорност и да отгледаме любов към езика; за възможността да се доближим до личността му, до пулса му; за езика като мост, който става все по-устойчив, вложим ли правилното усилие за строежа му; за осъзнаването, че животът и езикът са безвъзвратно слети и зависими един от друг, че езикът – това сме ние.

На 24 май в "Какво се случва“ за езика като любим човек мисли размениха поетите и издатели Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова, инициатори на кампанията "24 книги за 24 читалища", която от тази година ще се провежда ежегодно, защото има смисъл само когато говорим езика заедно.

Чуйте защо в звуковия файл.

Снимки – издателство "Библиотека България"