“Социалните мрежи, троловете, пропагандата и тролските ферми със сигурност са неща, които съществуват, но те влияят в едни или други социално-икономически условия. Те не са се появили отникъде и инсталирани в нашето общество“, казва в “Нашият ден“ социологът Стефан Георгиев:
“Има разделения, които са отвъд пропагандата, която битува в тях. Разделения, които пораждат ниско доверие. Трябва да си отговорим на въпроса, ако доверието в българските институции, например в българския парламент и българското правителство, в съдебната система е ниско – каква е причината за това?
Ако бедността и неравенството се увеличават, дали това е фактор, който се обуславя от социалните мрежи. Връзката е по-скоро обратната – имаме ниско доверие в институциите, които може би в отделни моменти не работят ефективно, имаме разделение по отношение на социално-икономически условия, доходи, неравенства, които карат българските граждани да се чувстват по-зле като граждани тук и сега и пропагандата влияе по-лесно.“
Разделение и пропаганда
“Иска ми се да се опитваме да мислим в различни пластове, когато говорим за един или друг рецидив в нашето общество. Ако започнем да мислим разделенията – имаме фили и фоби, преди няколко месеца се деляхме много активно на ваксери срещу антиваксери. По-рано се деляхме на граждани и селяни. Ако започваме да си обясняваме всичките тези деления само през един или друг феномен – пропагандата, тролските къщи и т.н., може би няма да стигнем много далеч.“
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
