Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нарисувай ми лаборатория

Symbiomatter създава пряка връзка между учени и художници като ги среща в обща работна среда

Снимка: symbiomatter.org

Какво ще стане когато съберем на едно място учени и художници да обсъждат теми като синтетичната биология, отворения биокод, биологичното изкуство и биохакерство. Би могло да е начало на sci-fi филм, на виц или на новаторска форма на сътрудничество и обмен на идеи.

Технологичната революция на няколко пъти преобърна живота ни, благодарение на генетичната ножица CRISPR-Cas9 днес може да разрязваме и слепваме ДНК и да я подлагаме на хибридизация толкова лесно, колкото поправяме правописна грешка или местим думите в изречение.

Повече от важно е обществото да е наясно със случващото се, да може да участва в дебата за нуждата от регулации, от различни подходи и отношение. Точно затова диалогът между наука и изкуство е важен и плодотворен. Пресечните точки между учените и художниците, между ателието и лабораторията, между гаража на биохакера и лабораторната апаратура изследва Symbiomatter – платформа за обмен и сътрудничество между художници, учени, инженери, философи, архитекти и ентусиасти, които биха искали да експериментират с най-новите дигитални и био-технологии.

Symbiomatter е основана от молекулярните биолози проф. д-р Георги Милошев и доц. д-р Милена Георгиева, художниците Албена Баева и Рене Беекман и д-р Невена Иванова, която е философ и преподава естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства.

Те организират биоарт лаборатория, която има богата програма. Първите три лекции от курса – на д-р Невена Иванова (България), Саша Спачал (Словения) и д-р Шпела Петрич (Словения) са отворени за всички желаещи.
Следват три дни лабораторни занятия за 10 художнички, селектирани като участнички в пълния курс.

Водещи на практическите занятия ще са проф. д-р Георги Милошев, доц. д-р Милена Георгиева и Мери Маджик.
Програмата завършва с обсъждане на идеи и проекти на участниците от менторите в курса.
Чуйте повече за този любопитен и пръв по рода си проект от двете кураторки Невена Иванова и Албена Баева.



Невена Иванова работи в пресечната точка на философията, изкуствата, науката и технологиите. Притежава докторска степен по интердисциплинарни информационни науки от Токийски университет (Япония). Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай (Китай). Има научни публикации в областта на медийната естетика, философията на технологията и критичните софтуерни науки. Понастоящем е главен асистент в Института по философия и социология към БАН, където работи върху проект за отворения биокод и биоарт практиките.

Албена Баева работи в пресечната точка на изкуство, технология и социална наука. В нейните интерактивни инсталации за градски пространства и галерии, използва машинно самообучение и изкуствен интелект, нови технологии, творческо програмиране и DIY практики. Тя е един от основателите на платформа за интердисциплинарни пърформанси Runabout project, студио за интерактивен дизайн "Реактив", първата галерия за дигитално изкуство в България галерия "Галерия" и прилежащия ѝ виртуален скулптурен парк "Площадка". Участва в изложби и фестивали за пърформанс в Европа, Азия и Америка.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Стоянка Кендерова

Библиотеката на видинския деребей Осман Пазвантоглу

Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..

публикувано на 27.02.25 в 09:47

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45