Новината, тази, която се случва тук и сега, може да бъде разказана по безброй начини. Чрез средствата на журналистиката, която цели да повдигне въпросите зад проблема, да изясни доколкото това е възможно, картината, но така, че човек сам да си създаде представа за действителността в нея. Чрез изкуството, проправило си път до човека с езика на неповторимия театър, който те променя всеки път, на киното, което улавя времето, но и придаване нещо от себе си, на музиката, която те завърта в своя ритъм и те прави част от историята.
С думи, които могат да говорят толкова оглушително, колкото никое друго изразно средство, защото смисълът в тях шепти силно, но и вика нежно. Там обаче, където слухът не стига, движението те хваща и унася, а интерпретацията те подвежда, журналистиката и изкуството могат да заработят заедно, за да видят очите и само те да усетят реалността такава, каквато е – неподправена, понякога болезнена, но винаги достатъчно провокативна. В този сблъсък с реалността най-силно може би говори общият универсален език на фотографията. Но не коя да е, а тази, която цели да представи реалността с усет върху проблема и с уважение към хората, запечатани в кадър.
Фотожурналистиката разказва не просто истории, а животи и има тежката задача да гради обществено доверие. Тя предава новината през емоции и е най-силното средство за пробуждане на съпричастност у човека. Докато е на ръба между егото и емпатията, фотожурналистът – човекът на терен, който макар и да работи сам, общува с всички и създава връзка с тях – запечатва истината по възможно най-чистия, точен и естетичен начин. Той се променя непрестанно, но запазва погледа, морала и стила си към човешката история. За всичко това му помага чувствителността, която не спира да подхранва и пази.
В ерата на дигитално, където човек става все по-гладен за визуалното разказване на истории, а фотожурналистиката може да бъде достоверен и надежден източник на информация, какви са похватите за това да разкажеш истински живота на другите и историята, която всички ние пишем, и по какъв начин днес общуваме чрез изображенията, които създаваме?
"Какво се случва“ отправи въпросите си към фотографите, които пресъздадоха 2021-ва в кадри, отличени от конкурса на БГ ПРЕС ФОТО 2021:
- Николай Дойчинов, получил признанието фотограф на годината за фотоисторията му от интензивното отделение на болница "Лозенец“, в което лекари се грижат за пациенти с Covid-19, както и първото място в категория "Фотосерии“ с историята му за края на минния комплекс "Марица-изток“;
- Юлиан Тодоров, най-добрият млад фотожурналист за същата тази година, който бе отличен за серията му със снимки от боксови срещи и единичните му спортни кадри.
Чуйте отговорите им в звуковия файл.
Снимки – БГ ПРЕС ФОТО 2021
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек трябва да загърби егото си, за да осъществи истински контакт. Така е и в превода. Едва когато проявиш готовност да не гледаш с лице към собственото си его, би могъл да вникнеш в нечий чужд свят и да го..
Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност, деновациите, тези технологични маловъведения, имат потенциал да влошат състоянието на обществото и да създадат застой в икономическото развитие. Разговорът с Леона Асланова, един от организаторите..
Антония Дончева и Стефан Караманов печелят вниманието на публиката, независимо от сцената, мястото или обкръжението. Двамата са с поне ход напред, с уважение и точна преценка за противника в играта. Като двойка в живота, бизнеса и творчеството – Антония и Стефан създават своя Замък за настолни игри и привличат отбрана публика. Последната познава..
Това издание на "Terra Култура" посвещаваме на спасителите на ежедневието – хората, чието мислене се простира отвъд удобството на безразличието. Един от тях е Георги Златинов , който е в основата на това с. Делчево да се превърне в най-чистото село, а Гоце Делчев – в най-чистия град. Усилията да организира почистването и залесяването на цели..
"Обичам туризма, но не обичам туристите" – такива изказвания могат да се видят в специализирани чатове и групи по темата "туризъм". Всъщност само преди два века хората са се придвижвали в пространството масово единствено при война, природен катаклизъм или за търговия. Кога и защо става толкова привлекателно да се пътешества? Защо понякога обсесията..
Един снимачен миг – в "Артефир" ставаме част от работния процес на режисьора Стефан Командарев върху най-новия му филм с работно заглавие "Made in..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg