Сдружение "SOS Детски селища България" е първата организация в страната, която предоставя директна грижа за деца в риск. За първи път у нас Сдружението предложи алтернатива на институционалната грижа за деца – грижа в SOS семейство. Това даде възможност деца, разделени от родителите си, да растат в семейство, в среда на любов, доверие и сигурност.
Примерът му беше последван и от други НПО. Но напоследък се забелязва тревожна тенденция. От три години насам общият за страната брой на приемните семейства намалява с около 250 - 300 на година. Сдружението няма подобен проблем, но и то трябва да се справя с редица предизвикателства.
"Важно е детето да расте в семейна среда, защото в семейството то се учи на принадлежност и привързаност. За съжаление има деца, които по различни причини не могат да останат в биологичните си семейства. Когато един човек пожелае да стане приемен родител, трябва да се обърне към екипа по приемна грижа към общината. Средствата, които им се предоставят, понякога не стигат."
Какви са предизвикателствата и как се става приемен родител или приемно семейство в системата на "SOS Детски селища България" – чуйте Гергана Видинова, ръководител на екипа по приемна грижа.
Какво е да си приемен родител? Какви трудности трябва да се преодоляват, има ли провокации, на които децата те подлагат? – разказва Катя Кръстева, приемна майка.
Последователност в дейността – намирането и обучаването на приемни семейства, осигуряването на сигурна среда за децата – е само част от целия процес по приемна грижа. Изключително важно е да се излекуват травмите, получени в биологичното семейство. Сигурната семейна среда е предпоставка да растат успяващи деца. За да се помогне на децата да преодолеят травмите от живота им преди, Сдружението се включва в реализацията на международния проект "Сигурна среда, успяващи деца". За този последователен подход и за свършената по проекта работа разказва Нина Тодорова, директор програма "SOS Детски селища България".
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
