Археолозите проф. Диана Гергова и проф. Фикри Кулакоглу и фондация "Пътят на траките" представят в Националния археологически институт с музей при БАН турско-български проект за дигитализация и популяризиране на културното наследство на Древен Канеш и историята на 70-годишните археологически разкопки на Кюлтепе.
"Кюлтепе е един от най-добре известните и древни археологически обекти, особено ако говорим за бронзовата епоха. Най-голямото откритие там са глинените таблички, над 23 000, изписани с клинопис, които представляват всъщност архивите на асирийската държава. Народите, населявали Кюлтепе, са се научили рано да пишат и да четат. В тези таблички е описано всичко, което е било свързано с пари, другата част от живота им не е намерила място.“ – казва проф. Кулакоглу, който е директор на археологическия обект от 2005 година. – Известно е, че в представата на обикновения човек археолозите са като Индиана Джоунс, а за други сме грабители на гробници. Но трябва да кажа, че археолозите наистина обичаме гробници. В Кюлтепе мъртвите са били погребвани под пода на къщите и когато ги разкопаваме, намираме много интересни обекти. Ние не търсим артефакти за забавление на публиката, а си поставяме конкретни научни задачи.“
Научните разкопки в Кюлтепе, който се намира в съвременна Турция, започват още през 1948 г. от проф. Тахсин Йозгоч. Днес археолозите се опитват да разгадаят бележките в дневниците на своя професор, който е използвал османски и старотурски език. Проектът за дигитализация на археологическите находки в Кюлтепе включва картите, дневниците, тетрадките от обекта, както и самите глинени плочи. Ще бъде възможно да се правят и виртуални разходки из обекта.
Чуйте проф. Диана Гергова и проф. Фикри Кулакоглу в звуковия файл.
Снимки – Национален археологически институт с музей - БАН
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
В епизод 587. "Трамвай по желание" дава пространство на Драматичен театър "Гео Милев" – Стара Загора. Конкретен повод е премиерата на спектакъла "Швейк през Третата световна война" – драматизация по знаменития роман на Ярослав Хашек "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война". "Добродушният герой на Ярослав Хашек се пренася в..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга Токарчук. Полската писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса и психоложка Олга Наво́я Тока̀рчук е родена през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство. Тя е носителка на..
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между..
Художникът Николай Панайотов гостува в "Артефир" с призив да се замислим за "добрата новина" в живота си. "В последните месеци светът е изпълнен..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
