Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Варужан Апелян

Защо тежките железопътни инциденти са толкова много?

Снимка: БГНЕС

България от години държи едно от първите места по брой на катастрофите на железопътни прелези в Европа, а голямата част от тези инциденти не се разминават без жертви и загинали. Не броим материалните щети върху превозните средства и железопътната инфраструктура. На практика в страната не съществува неохраняем прелез. 

Железопътният експерт Варужан Апелян коментира за "Нашият ден", че причината за тежката катастрофа на жп прелеза край видинското село Гара Орешeц, където преди няколко дни загинаха трима души, не е техническа неизправност на сигнализацията. Прелезът е без бариера, но със светлинна и звукова сигнализация.

"Правилата не са спазени от водача на тежкотоварния камион, който е преминал през прелеза. Мястото на удара е в завой. Видимостта е била 80 м, което означава, че ако са се движели със 70-80 км, времето за реакция и на двете страни е 4 сек. – време, в което може да се задейства спирачката на влака", допълва експертът.

Много от водачите зад волана обаче се оказва, че не разпознават какво указва лунно бялата, мигаща светлина на автоматичните прелези или липсата на такова показание, при наличие на такава светофарна секция. Необходими са медийни кампании за безопасност на движението при прелези, в които НКЖИ да е основен партньор, казва Варужан Апелян.

Необходимо е да има видеокамери по прелезите, като парите за монтажа могат да дойдат от държавата и КАТ. Освен това трябва да се построят повече надлези, да има по-тясно сътрудничество между НКЖИ и КАТ, както и със съответните общински власти, посочва Апелян.

Повече можете да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Рисковете от ранно и късно родителство днес

Пловдивска област продължава да заема водещо място по брой аборти сред младежи до 19 години – статистика, която поражда сериозни въпроси за липсата на информираност, профилактика и навици, свързани със сексуалното здраве. В същото време се задълбочава и друг процес – отлагането на родителството към все по-късна възраст. За тези две тенденции говори..

обновено на 19.11.25 в 12:57
Илюстративна снимка

Проф. Христо Мумджиев: Хората са по-важни от апаратурата в неонаталната помощ

17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените преждевременно, коментира в Lege Artis проф. Христо Мумджиев , председател на Българската асоциация по неонатология. Около 10 % от бебетата у нас се раждат недоносени, като се има предвид, че..

публикувано на 19.11.25 в 12:50

Как да реагираме при тормоз на работното място?

Тормозът на работното място представлява поведение, което накърнява достойнството на служителите и може да се прояви във физически, вербални или психически форми. Това подчерта в ефира на Lege Artis  Елка Божова , председател на Комисията за защита от дискриминация. По думите ѝ, подаването на "жалби и сигнали" , както и препращането им от други..

обновено на 19.11.25 в 11:58
Доц. Валериева и проф. Герменис

София беше домакин на първата балканска среща на експерти по наследствен ангиоедем

В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем.  В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото заболяване от организатора, доц. Анна Валериева от Клиника по алергология, УМБАЛ "Александровска" и проф. Анастасиос Герменис – участник във форума. Наследственият ангиоедем, наричан още дефицит на С1..

публикувано на 19.11.25 в 11:54
Ралица Евтимова и водещата на предаването

"Силата на мечтите" помага на младежи, напускащи институции

Фондация "Силата на мечтите"  съществува едва от шест месеца, но вече ясно заявява своята мисия – да подкрепи младежите, които навършват пълнолетие и напускат институциите , често неподготвени за самостоятелен живот. В ефира на "Нашият ден"  създателката ѝ Ралица Евтимова разказа за проблемите, с които се сблъскват тези млади хора, и за мотивацията..

обновено на 19.11.25 в 11:07