Всички сме чували за Нобеловите награди, вероятно мнозина знаят, че има и анти-Нобелови или Шнобелови награди, както още се наричат.
Първите анти-Нобелови награди са връчени през 1991 г. за "Опити, които не могат или по-добре да не бъдат повтаряни“. Дават се най-често на истински учени, чийто изследвания забавляват с абсурдността си. Това са наградите, които "отличават постижения, които първо карат хората да се смеят, а после да се замислят."
Доктор Дейвид Ху е носител на не една, а две анти-Нобелови награди. Това не му пречи да е машинен инженер, биолог и физик. Изучавал е математика и машинно инженерство в прочутия Mасачузетски технологичен университет и преподава машинно инженерство и биология, също така е доцент по физика в Техническия университет на Джорджия. Печелил е и Наградата за млади учени на Националната научна фондация.
Първия си анти-Нобел получава през 2015 г. за изследване върху продължителността на уриниране при животните, в което доктор Ху открива, че почти всички бозайници изпразват пикочния си мехур за приблизително 21 секунди плюс минус 13 секунди. Признава, че към темата го е насочила не толкова специализацията му в механика на флуидите, колкото това, че често му се налагало да сменя пелените на малкия си син. А през 2019 г. той и колегите му взимат наградата за изследване на австралийския бозайник вомбат, който произвежда квадратни изпражнения. При срещата си с българската публика на форума на "Рацио“ в събота доктор Ху ще разкаже и за изследването си на механизмите, с които котката се мие, без да разхищава течност.
Чуйте разговора с Дейвид Ху, който не се притеснява да залага репутацията си на сериозен учен, интересувайки се от всичко, свързано с механизмите, по които работи природата.
"Неведнъж хората, подтиквани от едното си любопитство, са стигали до важни открития – изтъква той. – 20% от Нобеловите награди се дават за така наречените "наблюдателни проучвания". Те не търсят как нещо работи, как е устроено, те тръгват от това да се отвориш и да наблюдаваш нещо, което те интригува. Погледът ни към света обикновено е много ограничен, а ако искаме да правим наука и да откриваме зашеметяващи технологии, трябва да сме отворени.“
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
В Деня на Европа посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" бъдещето на Украйна в Европа,..
Навършват се 75 години от решението за учредяване на Златен фонд на звукозаписа при Главна дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, днес –..
Българският културен институт във Варшава, съвместно с посолството на България, Археологическия музей в Познан и Историческия музей град Свищов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg