Всички сме чували за Нобеловите награди, вероятно мнозина знаят, че има и анти-Нобелови или Шнобелови награди, както още се наричат.
Първите анти-Нобелови награди са връчени през 1991 г. за "Опити, които не могат или по-добре да не бъдат повтаряни“. Дават се най-често на истински учени, чийто изследвания забавляват с абсурдността си. Това са наградите, които "отличават постижения, които първо карат хората да се смеят, а после да се замислят."
Доктор Дейвид Ху е носител на не една, а две анти-Нобелови награди. Това не му пречи да е машинен инженер, биолог и физик. Изучавал е математика и машинно инженерство в прочутия Mасачузетски технологичен университет и преподава машинно инженерство и биология, също така е доцент по физика в Техническия университет на Джорджия. Печелил е и Наградата за млади учени на Националната научна фондация.
Първия си анти-Нобел получава през 2015 г. за изследване върху продължителността на уриниране при животните, в което доктор Ху открива, че почти всички бозайници изпразват пикочния си мехур за приблизително 21 секунди плюс минус 13 секунди. Признава, че към темата го е насочила не толкова специализацията му в механика на флуидите, колкото това, че често му се налагало да сменя пелените на малкия си син. А през 2019 г. той и колегите му взимат наградата за изследване на австралийския бозайник вомбат, който произвежда квадратни изпражнения. При срещата си с българската публика на форума на "Рацио“ в събота доктор Ху ще разкаже и за изследването си на механизмите, с които котката се мие, без да разхищава течност.
Чуйте разговора с Дейвид Ху, който не се притеснява да залага репутацията си на сериозен учен, интересувайки се от всичко, свързано с механизмите, по които работи природата.
"Неведнъж хората, подтиквани от едното си любопитство, са стигали до важни открития – изтъква той. – 20% от Нобеловите награди се дават за така наречените "наблюдателни проучвания". Те не търсят как нещо работи, как е устроено, те тръгват от това да се отвориш и да наблюдаваш нещо, което те интригува. Погледът ни към света обикновено е много ограничен, а ако искаме да правим наука и да откриваме зашеметяващи технологии, трябва да сме отворени.“
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..
От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН. Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..
В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg