Всички сме чували за Нобеловите награди, вероятно мнозина знаят, че има и анти-Нобелови или Шнобелови награди, както още се наричат.
Първите анти-Нобелови награди са връчени през 1991 г. за "Опити, които не могат или по-добре да не бъдат повтаряни“. Дават се най-често на истински учени, чийто изследвания забавляват с абсурдността си. Това са наградите, които "отличават постижения, които първо карат хората да се смеят, а после да се замислят."
Доктор Дейвид Ху е носител на не една, а две анти-Нобелови награди. Това не му пречи да е машинен инженер, биолог и физик. Изучавал е математика и машинно инженерство в прочутия Mасачузетски технологичен университет и преподава машинно инженерство и биология, също така е доцент по физика в Техническия университет на Джорджия. Печелил е и Наградата за млади учени на Националната научна фондация.
Първия си анти-Нобел получава през 2015 г. за изследване върху продължителността на уриниране при животните, в което доктор Ху открива, че почти всички бозайници изпразват пикочния си мехур за приблизително 21 секунди плюс минус 13 секунди. Признава, че към темата го е насочила не толкова специализацията му в механика на флуидите, колкото това, че често му се налагало да сменя пелените на малкия си син. А през 2019 г. той и колегите му взимат наградата за изследване на австралийския бозайник вомбат, който произвежда квадратни изпражнения. При срещата си с българската публика на форума на "Рацио“ в събота доктор Ху ще разкаже и за изследването си на механизмите, с които котката се мие, без да разхищава течност.
Чуйте разговора с Дейвид Ху, който не се притеснява да залага репутацията си на сериозен учен, интересувайки се от всичко, свързано с механизмите, по които работи природата.
"Неведнъж хората, подтиквани от едното си любопитство, са стигали до важни открития – изтъква той. – 20% от Нобеловите награди се дават за така наречените "наблюдателни проучвания". Те не търсят как нещо работи, как е устроено, те тръгват от това да се отвориш и да наблюдаваш нещо, което те интригува. Погледът ни към света обикновено е много ограничен, а ако и
