Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Глаголицата в кирилски ръкописи или изследователят като детектив

Снимка: Wikimedia

Ако за нас днес е извън всяко съмнение, че първо е създадена глаголицата от св. Кирил, а кирилицата – след нея от ученици на двамата славянски първоучители, то невинаги е било така. Едва в края на XIX век учените установяват първенството на глаголическата азбука. Спорове предизвиква и въпросът къде тя се запазва до по-късно – в Източна или в Западна България.

Не е много широкоизвестен и фактът, че двете славянски азбуки се употребяват паралелно в продължение на повече от век. Така или иначе от края на IX век глаголическите ръкописи започват да се преписват и транслитерират на кирилица. Глаголицата постепенно излиза от употреба, но в преписите на първите преводни или по-рядко оригинални старобългарски текстове се наблюдава един интересен факт. Отделни букви, думи или фрази в кирилските текстове са глаголически. Става въпрос не само за така наречените приписки в полетата на страниците, но и за части от самите текстове.

Какво може да е обяснението за тези вписвания на по-старата и вече позната на малцина азбука – чуйте предположенията на доц. Явор Милтенов, историк на езика, носител на наградата "Питагор" на Министерството на науката и образованието.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Албена Даскалова

Български учени разработват иновативни антимикробни покрития

Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..

публикувано на 28.02.25 в 10:35
Проф. Стоянка Кендерова

Библиотеката на видинския деребей Осман Пазвантоглу

Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..

публикувано на 27.02.25 в 09:47

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00