Едва ли можем да очакваме младите да излизат от училище с добра езикова култура и задоволително владеене на българския книжовен език, ако самите учители не са получили достатъчно знания за съвременния български език в университетите. Това означава, че бъдещите педагози и учители по български език трябва да имат достатъчно часове по предмета и че лекциите и упражненията им трябва да се водят от квалифицираните специалисти от катедрите по българки език.
В момента това не е така. В петте големи държавни университета – Софийския, Пловдивския, Великотърновския, Шуменския и Югозападния – ситуацията е сходна. Часовете за обучение по български език са крайно недостатъчни, а решението дали те да бъдат водени от специалистите от българистичните катедри, или не е оставено на самите университети, тъй като профилът на специалиста по български език във висшите училища не е законодателно ясно очертан. Липсват и единни минимални държавни изисквания за необходимия брой часове по български език при подготовката на бъдещите учители. Учените от българистичните дисциплини се чувстват ощетени и по отношение на публикациите в научни издания. От една страна, авторитетните международни издания са предимно на английски език, което прави практически безсмислено публикуването на изследвания за българския език. От друга страна, е абсурдно да се очаква експертна оценка за приноса в българистиката от чужди или международни организации, тъй като българистиката логично се развива и поддържа на най-високо равнище в България. Липсата на подкрепа и грижа за издигане на авторитета на български издания и форуми от страна на държавата демотивира и малкото чуждестранни българисти да публикуват и да се развиват в областта на българистичните науки.
Тези и още проблеми обсъдиха преподавателите от катедрите по български език в петте държавни университета на национална кръгла маса под надслов "Българският език в глобализиращия се свят“, организирана от Великотърновския университет. Учените се обединиха около обща декларация до държавните институции, в която изразиха и загрижеността си от неглижирането на официалния ни национален език и ниското равнище на езикова култура включително и на държавните служители.
Позицията и предложенията на университетските преподаватели представиха в предаването "За думите" проф. Мария Илиева, ръководителка на Катедрата по съвременен български език във Великотърновския университет, проф. Красимира Алексова от Софийския университет и доц. Теофана Гайдарова от Пловдивския университет.
Снимки – ФБ профил на проф. Мария Илиева
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
