Актуалността на Бекет

След книгите "Маската – свобода и затвор. Проблемът за идентичността в творчеството на Луиджи Пирандело" и "Азът и Другият в западноевропейската култура на ХХ в." Антоанета Дончева издаде "Самюъл Бекет: сияйното отсъствие". В българската академична култура това е първата монография върху творчеството на нобелиста, въпреки че критическите текстове върху Бекетовото творчество са многобройни.

"Необяснима е липсата на сериозен монографичен труд за Самюъл Бекет в България, – пише доц. д-р Антоанета Дончева, – въпреки наличието на множество статии за театрални постановки по негови текстове на страниците на периодичния печат. Съществуват и редица отделни задълбочени статии в сборници и глави от дисертации. Тук не трябва да пропуснем монографията на Васил Стефанов "Абсурдизмът или театър на отчуждението“, публикувана през далечната 1977 г., която въвежда българския читател в естетиката на Театъра на абсурда, чийто представител е и Бекет“. 

А ето как авторката формулира целите на своя труд: "… да премисли чрез инструментариума на съвременните социални и хуманитарни науки ентропичната динамика на социалното и персонално съществуване, характерна за епохата от създаването на текстовете на Бекет до наши дни. Бекетовото творчество бива тълкувано в единство с количествено вече необозримата интерпретаторска литература, отличаваща се при това с извънредно многообразие на гледните точки и на социално-научните и хуманитарни парадигми, определящи нейния характер".

Основните изследователски интереси на Дончева са в сферата на семиотиката и философията на изкуствата. Тя е доцент във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски“, катедра "Социология на правото, икономиката и иновациите“. Водила е курсове в СУ "Св. Климент Охридски“ и Нов български университет. Била е Erasmus-лектор в Кьолнския университет, специализирала е в Бари, Италия. Съосновател е на списание Philosophia – e-journal for philosophy & culture и член на редакционния му съвет. Член на Семиотичното общество на Америка (Semiotic Society of America) и на Източноевропейския център за семиотични изследвания. Публикувала е в България, Австрия, Италия, САЩ и Китай.

"Личностната и социална криза, която Самюъл Бекет разказа чрез творчеството си, – пише тя, – се актуализира непрестанно. Завещаното от него вече е надмогнало проблема за дехуманизацията на изкуството и на самоотчуждението. Бекет ни предупреждава за настъпващо личностно и социално изгнание във време без край и в пространство без география. И това предупреждение трябва да бъде чуто от всички, но най-вече от учените в хуманитарните и социалните науки. "Да не губим време в празни приказки. Да направим нещо, докато имаме възможност!“, както казва писателят в книгата си "Молой. Малоун умира. Неназовимото“.

Чуйте доц. д-р Антоанета Дончева.