Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ваксинирай ме с безсмъртие

Снимка: Pixabay

"Остаряването не е за глезльовци" гласи една прочута мисъл, приписвана на актрисата Бети Дейвис.

Истината е, че живеем в изнежено общество, което всякак гледа да забави и отложи процесите на стареене. Но всъщност винаги е било така, митологии и древни епоси са посветени на търсенето на извора на младостта.

Съвременните генетични методи за репрограмиране на молекулите дават основания да се мисли, че в едно недалечно бъдеще ще достигаме зряла възраст в далеч по-добра форма от предшествениците си. Разбира се, това едва ли ще е достъпно за всички нас, обитателите на планетата, за които се очаква скоро да достигнем деветте милиарда.

Никой не може да гарантира на всички ни дълголетие, но е факт, че заболяванията, свързани със старостта, са не само личен проблем, но и тежест за здравните системи по света. Погледната по този начин, идеята за здравословно продължаване на живота придобива един, нека го наречем, по-малко притеснителен вид.

Ще се превърне ли старостта в инженерен проблем?

"Винаги когато сме на прага на революция, започваме да се плашим, че ще отворим кутията на Пандора и ще преобърнем смисъла на човешкото съществуване – казва Милена Георгиева, генетик и молекулярен биолог от Института по молекулярна биология към БАН. – Но за нас, учените, е важен принципът на действие на молекулните механизми на остаряването. И ако можем да отложим тези патологии в клетките, защо не? Защо един 80-годишен човек да не се чувства добре?

Тези изследвания се финансират от най-богатите хора на планетата, но в крайна сметка, ако те доведат до опознаването на патологиите и заболяванията, свързани с остаряването, и разработване на по-прецизни методи за противодействие, това е добре за науката. От 2013 г. имаме много точна представа кои са факторите, отговорни за клетъчното стареене и всички интервенции, насочени срещу тях, вече са доста прецизни."

Чуйте Милена Георгиева в "Лабиринти на познанието".

"Стареещите клетки се натрупват в организма, с годините и имунната система остарява и не се справя с отстраняването им. Стареещите клетки са увредени, но не до степен да умрат и те започват "да разболяват" и здравите като вражеска армия, която гледа да осакати колкото се може повече от бойците на противника, за да натежат на обоза, разказва молекулярният биолог Никола Кереков.

За момента една група медикаменти, наречена синолитици, показват много добри резултати против негативните ефекти от стареенето. Но те имат краткотраен ефект и ще трябва да ги взимаме непрекъснато, затова се търсят различни варианти за ваксина против стареене и изпитанията дават добри резултати при мишки. Проблемът е, че те атакуват само един тип стареещи клетки, а от един момент нататък остаряват всички клетки. И едва ли скоро ще се намери универсален антиген, който да атакува всяка увредена клетка.

Но има надежда за справяне със сърдечносъдовите заболявания, което би било огромна победа.

Разбира се остава въпросът кой ще има достъп до подобни ваксини.

Чуйте Никола Кереков в "Науката не спи".




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. д-р Атанас Мангъров

Защо сами си го причиняваме?

Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..

публикувано на 09.05.25 в 10:47

Съчетаването на архитектурно наследство и спорт е тема на международна среща в УАСГ

В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..

публикувано на 09.05.25 в 10:15

Даниел Симеонов: Изкуството е изключително важно за развитието на всеки млад човек

Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..

публикувано на 08.05.25 в 16:25

Кой дърпа конците

Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..

публикувано на 08.05.25 в 08:20
Проф. Веселин Дафов

Проф. Веселин Дафов за религията в училище: Допусна се хора да се карат за нещо, което не знаем какво е

Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..

публикувано на 07.05.25 в 09:32