Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ваксинирай ме с безсмъртие

Снимка: Pixabay

"Остаряването не е за глезльовци" гласи една прочута мисъл, приписвана на актрисата Бети Дейвис.

Истината е, че живеем в изнежено общество, което всякак гледа да забави и отложи процесите на стареене. Но всъщност винаги е било така, митологии и древни епоси са посветени на търсенето на извора на младостта.

Съвременните генетични методи за репрограмиране на молекулите дават основания да се мисли, че в едно недалечно бъдеще ще достигаме зряла възраст в далеч по-добра форма от предшествениците си. Разбира се, това едва ли ще е достъпно за всички нас, обитателите на планетата, за които се очаква скоро да достигнем деветте милиарда.

Никой не може да гарантира на всички ни дълголетие, но е факт, че заболяванията, свързани със старостта, са не само личен проблем, но и тежест за здравните системи по света. Погледната по този начин, идеята за здравословно продължаване на живота придобива един, нека го наречем, по-малко притеснителен вид.

Ще се превърне ли старостта в инженерен проблем?

"Винаги когато сме на прага на революция, започваме да се плашим, че ще отворим кутията на Пандора и ще преобърнем смисъла на човешкото съществуване – казва Милена Георгиева, генетик и молекулярен биолог от Института по молекулярна биология към БАН. – Но за нас, учените, е важен принципът на действие на молекулните механизми на остаряването. И ако можем да отложим тези патологии в клетките, защо не? Защо един 80-годишен човек да не се чувства добре?

Тези изследвания се финансират от най-богатите хора на планетата, но в крайна сметка, ако те доведат до опознаването на патологиите и заболяванията, свързани с остаряването, и разработване на по-прецизни методи за противодействие, това е добре за науката. От 2013 г. имаме много точна представа кои са факторите, отговорни за клетъчното стареене и всички интервенции, насочени срещу тях, вече са доста прецизни."

Чуйте Милена Георгиева в "Лабиринти на познанието".

"Стареещите клетки се натрупват в организма, с годините и имунната система остарява и не се справя с отстраняването им. Стареещите клетки са увредени, но не до степен да умрат и те започват "да разболяват" и здравите като вражеска армия, която гледа да осакати колкото се може повече от бойците на противника, за да натежат на обоза, разказва молекулярният биолог Никола Кереков.

За момента една група медикаменти, наречена синолитици, показват много добри резултати против негативните ефекти от стареенето. Но те имат краткотраен ефект и ще трябва да ги взимаме непрекъснато, затова се търсят различни варианти за ваксина против стареене и изпитанията дават добри резултати при мишки. Проблемът е, че те атакуват само един тип стареещи клетки, а от един момент нататък остаряват всички клетки. И едва ли скоро ще се намери универсален антиген, който да атакува всяка увредена клетка.

Но има надежда за справяне със сърдечносъдовите заболявания, което би било огромна победа.

Разбира се остава въпросът кой ще има достъп до подобни ваксини.

Чуйте Никола Кереков в "Науката не спи".




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как мутациите оформят не само биологичните видове, но и хода на живота?

От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..

обновено на 04.02.25 в 13:35

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

обновено на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15
Пенчо Маркишки

Две лунни и две слънчеви затъмнения ще се наблюдават тази година

През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН.  Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..

публикувано на 02.02.25 в 10:35

Чудомир и "барабанистите"

Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..

публикувано на 30.01.25 в 08:48