За Исландия се сещаме само ако изригне някой вулкан, пуснат по радиото Бьорк или български отбор се сдобие с тамошен футболист. Но най-северната членка на Европейския съюз удесеторява населението си чрез нашествието на туристи. Площта ѝ е колкото на България, обаче там живеят едва 370 хиляди души, защото градовете са разположени предимно по крайбрежието на най-големия остров в света, възникнал изцяло благодарение на вулканична активност. Последните думи обясняват безрадостния и неплодороден ландшафт във вътрешността – стотици километри, покрити единствено с лунен пейзаж от застинала лава и тук-там мъх.

Какво тогава кара над 4 милиона туристи всяка година да посещават страната на викингите, троловете и ледниците? Отидох да проверя на място и разбрах що значи субполярно лято. В превод: 9 градуса, пронизващ вятър и настойчив дъжд. Плюс възможност да скиташ до откат, защото белите нощи не ти дават да заспиш. И да се радваш на всеки оскъден слънчев лъч. Дори и местните задължително изпадат в депресия през зимата. Нормално! След като имат дневна светлина за не повече от три часа. Какво правят тогава ли? Четат! В Исландия е прието за Коледа да се подаряват книги.
Исландия може и да не е държавата, в която мечтаете да се заселите, но определено е място, което си струва да посетите. Заради суровата и дива природа, при която всяка гледка е патос. Особено когато става дума за плажове. Да, правилно чухте. Но бреговете са последното място, където бихте искали да се изкъпете по бански. Въпреки че и такава случка заснех. Докато ние зъзнехме трагично, един исландски младеж влезе спокойно между айсбергите и започна да плува сякаш не е в Северния Атлантически, ами в топлия Индийски океан. Само по плувки!
Ватнайокутъл в буквален превод означава воден глетчер. Той е най-големият в Европа, втори по обем в света и заема 8% от територията на Исландия. Разбира се, цялата му територия е обявена за национален парк на име Скафтафел. В лоното на ледника има огромен кратер, а в него – горещо езеро, дълбоко 488 метра, откъдето идва и името му. Откъсващите се ледени парчета с размерите на средно голяма къща най-често са тюркоазени, с цвят на коктейл с Кюрасао, понеже отразяват светлината. Естествено, има и бели, но раираните като зебра разказват истории. Черните черти върху леда отразяват изригванията на вулкана. И цялата тази откъснала се от ледника красота се носи из залива в очакване на своя "Титаник", а туристите се надпреварват да я снимат от борда на лодка-амфибия. Това чудо е малко корабче върху огромни автомобилни гуми. По брега се придвижва като кола. И човек тъкмо се чуди дали ще сменя транспорта, то започва да плува в океана.
Парчетата от същия труднопроизносим ледник дават името на разположения наблизо Диамантен плаж. Разбира се, отново не става дума за излежаване върху черния вулканичен пясък. С почти религиозно благоговение човек пристъпва по дългата ивица, осеяна със скъпоценни камъни. Всъщност това са отломки от глетчера, раздробени от вълните и изхвърлени на плажа в причудливи форми, които блестят завладяващо. Редките слънчеви лъчи ги превръщат в искрящи диаманти. Ледените късове променят цвета си от наситено синьо до хирургически бяло, което на фона на черния пясък е спиращ дъха ефект от фантастичен филм.
В края на днешната разходка из Исландия – още едно ледено приключение, но този път изключително питомно, от центъра на Рейкявик. Галерията Меджик айс. Когато си навлечен с пухенка и ръкавици и на влизане ти предложат подплатена пелерина с качулка, понечваш да откажеш, но момичетата са настоятелни. Влизаш в галерията и разбираш защо. Там всичко е от лед – барелефите с мистични сюжети от древните исландски предания – сагите. Фигурите на викинги и тролове, стените, таванът, тронът, на който всеки може да се снима царствено, масите, пейките… Дори барът, където си поръчваш напитка. В чаша от лед, естествено. От замръзнала вода е дори символичният затвор, зад чиито прозрачни стени лицето ти изглежда изкривено като в панаирджийските криви огледала.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg