Ако проверите колко често се е появявала темата за промяна на учебните програми в средното образование, сигурно ще се изненадате. Периодично се правят опити за олекотяване на материала, за преместването му от един в друг клас, за отпадане на произведения, което пък довежда до скандали, за преосмисляне на философията на образованието ни – така или иначе системата е консервативна, промени се постигат трудно, а големи такива граничат с невъзможното.
Само преди два месеца Министерството на образованието отново се насочи към темата и разпространи анкета сред учители, която да установи кои са проблемите в училищната програма. В "Какво се случва" се дискутират евентуалните възможности при промените на училищните програми. Пламена Николова е директор на "Политики за децата" от Националната мрежа за децата.
"Когато се започва такъв процес, трябва да се види каква е неговата цел – какво всъщност искаме да постигнем. Да говорим само за опростяване – звучи толкова общо, че всеки разбира нещо различно. Първо, трябва да поставим въпроса какво изобщо се постига с учебните програми и с учебния материал, какви са стандартите и дали задължително един образователен стандарт се постига чрез няколко на брой текстове.
Възможно ли е да се даде свобода и либерализация на избор на конкретното училище и учител? За нашата система свободата на учителя би била голяма революция, но ако нямаме добре подготвени учители, които да създават среда и причастност на децата към това, което учат, няма да имаме успеваемост. Под въпрос е обаче защо трябва да са толкова тежки програмите, след като българските деца се оказват на 15 години функционално неграмотни. Стандартът е зададен само с един път за постигане, а трябва да се отчитат различните интереси."
Людмил Попов, учител по български език и литература в СМГ, преподавател с над 20-годишен опит: "Ние сме тези, които всяка програма и стратегия трябва да превърнем в практика. Образователната цел би трябвало да бъде детето, всичките тези програми и умения имат един-единствен смисъл да направят човека успешен. Успешен не само като професионалист, но и като ценностна система."
Още от дискусията, посветена на промените в училищната програма, чуйте в "Какво се случва".
Преди ние – родители, учители и други граждани - да получим поредното потвърждение, че половината български деца са функционално неграмотни, едва съставят писмен текст, изразяват се предимно с клишета и произвеждат "бисери", нека се вгледаме в изпитния формат, който установява това и най-вече да се запитаме защо образователната система за 12 години..
До този момент в България не е имало Регистър на водопадите. Досега има една статистика и данни за височини на доста водопади, която в голяма част от нейния обем не е вярна. Издирвайки доста от литературните източници – пътеводители и автори, писали за природните феномени – водопадите у нас, са поставили едни височини, които така са и запазени през..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно изследване на акваторията на Созополски залив в района на природен феномен "Подводна вкаменена гора", представят временната едноименна изложба. Експозицията "Подводната вкаменена гора" се открива на 3..
Националният етнографски музей при БАН откри нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе – митология и наука". Тя представлява вълнуващо пътуване в света на звездите от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта, съобщават организаторите. "Тази изложба е плод на двугодишен труд. Идеята се роди, тъй като аз съм любител..
Фондация "Сийдър" - НПО, която се грижи и помага на уязвими деца и възрастни, събра своите дарители, партньори и доброволци на традиционния си Ден на признателността в края на май. Беше представен финансовият отчет на организацията, както и постиженията ѝ през изминалата година, вълнуващи истории от живота в семейните къщи и 20 специални отличия за..
Сред десетките възможности да отбележим празника на детето в София можем да изберем и две различни анимационни програми. От 12.30 и от 16.00 часа в Дом на..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Село Ореховица се намира в община Долна Митрополия, област Плевен и в него живеят над 1200 човека. Заселването на землището на селото датира още от тракийско..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg