Парламентът обсъжда три проекторешения, с които се дава зелена светлина за начало на преговори на Република Северна Македония за присъединяване към Европейския съюз.
“Френското предложение е напът да върне активната роля на София. Тя винаги е била един от центровете на вземането на европейски решения в Западните Балкани. За съжаление това не се случи през последните две години“, казва в “Нашият ден“ журналистът Николай Кръстев и допълва:
“Днес Западните Балкани са една идея по-близко до Европейския съюз и до европейската интеграция. Има много рискове, които трябва да бъдат отчитани от дипломатите, когато се вземат решения докрай.“
Албания
“Много притеснително е това, че българската политическа сцена успя да загуби един от най-верните си исторически партньори на Балканите, каквато е Албания. Това е нещо, което трябва да бъде внимателно анализирано. Видяхме острия тон на албанския премиер“, посочи още той.
Според него “по-притеснителното е, че отново на Балканите се завръща Сърбия в нейната регионална роля“:
“Виждаме, че този проект “Отворени Балкани“ или “Малкият Шенген“ започва да се пълни с политическо съдържание, а не както беше анонсирано с икономика и по-открити граници.
Виждаме, че сръбският президент Вучич отново започва да проявява лидерски амбиции, да обединява около себе си премиерите на Северна Македония и Албания и да води една колективна политика, която не е политика на интеграция. Не може Сърбия да си позволява да води подобна игра.
Сърбия води една доста по-активна политика, зад която можем да чуем знаците на Москва и нейната дълга ръка, която се опитва да пречи на интеграцията на Западните Балкани.“
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..