4
Тези дни в София отвори врати още една галерия – "88 Камен Попов". Юлита Попова и съпруга ѝ Жос Селис създадоха галерията и едноименна фондация в памет на именития наш художник и плакатист Камен Попов. В продължение на 32 години основаната през 1988 година от Камен Попов в центъра на Люксембург галерия "88" е едно от най-престижните места за изява на най-известните български и европейски художници и школа за млади таланти.
Сега сестрата на Камен Попов – Юлита Попова и съпругът ѝ, които от две години се установиха в София, създадоха едно изключително модерно арт пространство на ул. "Богатица" 25, в което е запазено цялото творчество на Камен Попов и е изложена част от уникалната колекция на галерията в Люксембург. Галерията е едно прекрасно място, направена е с много вкус и още с откриването стана ясно, че тя ще бъде част от културния живот на столицата ни.
Идеята за "преместването" на галерия "88" от Люксембург в София е отдавна. Юлита Попова и съпругът ѝ смятат, че ще провокират почитателите и клиентите си от цяла Европа да посетят София и затова избират един малко странен обратен път към България. Те излагат плакати на Камен Попов и живописни работи, а също и работи на български художници, с които са работили през годините. Имат намерение да канят български художници, не много популярни у нас, които работят по света. В един сезон предвиждат по 4-5 добре премислени, камерни изложби, като продължават и сътрудничеството си с автори, с които са работили и преди.
Налагането на художници от източноевропейски страни е много трудно, споделя своя опит Юлита Попова, но тя се надява, че доверието, което имат в Люксембург, ще продължи и в София. Камен Попов е познато име за художниците и е известен в световен мащаб , но не е толкова познат за по-младото поколение у нас. Малцина са навярно тези, които знаят, че в Музея за модерно изкуство Ню Йорк (МоМа) има негов афиш на тема 1917 година или, че той е автор на плакатите, символизиращи приемането на България и Румъния в ЕС. Юлита Попова продължава своя разказ за световно известния художник Камен Попов, който можете да чуете в звуковия файл.
Катерина Хапсали е изкусен разказвач, авторка на романите "Гръцко кафе" и "Сливовиц", на сборниците с разкази "Хора" и "Вкусни разкази", на "През девет планини" – сборник със стихотворения, също пожънал голям успех сред читателите. За романа си "Гръцко кафе" Хапсали печели награда "Перото" в категория "Проза" за 2015 година, както и отличието..
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
"Показвайки един миниатюрен фрагмент от света на днешното изобразително изкуство, с художници от цяла България, Австралия, Австрия, Франция, Италия, Русия, Япония, САЩ и др., ФОРМАТ 30/30 израсна като знак за обмен, споделяне, съизмерване и вдъхновение. Събуди отхвърлени форми на художествени изяви и потвърди тяхната обоснованост. И макар..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg