Помните ли коя беше Саманта Смит? (Ако отговорът е положителен, значи сте от рисковата група.)
Саманта Смит е американската ученичка, която написа писмо до тогавашния Главен секретар на руската комунистическа партия Юрий Андропов с въпрос наистина ли става и си ляга с мисълта за червеното копче? Т.е. командата за започване на ядрена война със САЩ.
„Загрижена съм Русия и Съединените щати да не влязат в ядрена война. Вие за война ли сте или не?
Ако не сте, моля кажете как ще помогнете да няма война? На този въпрос не сте длъжен да отговаряте, но бих искала да знам, защо искате да завладеете целият свят или поне нашата страна“, пише Саманта през 1982 г.
В отговор Андропов пише: "Да, Саманта, ние в СССР се стараем да правим и правим всичко, за да няма война между нашите две страни, за да няма изобщо война на земята. Така иска всеки Съветски човек. Така ни учеше великият основател на нашата държава, " и кани момичето на посещение.
Саманта беше обявена за най-младия посланик на мира в Америка и посланик на добра воля в Съветския съюз.
Тази избледняла история от времето на Студената война, е свързана с позабравения призрак на ядреното унищожение, който като че ли отново изпълзя от гардероба с кошмарите и е на дневен ред след повече от трийсетгодишна забрава.
Ученият Бойко Неов пък припомня думите на Карл Сейгън, който сравнява ядрения паритет от времето на Студената война с двама души, нагазили до коленете в бензин, като единият държи три клечки кибрит, а другият – пет.
Ясно е, че евентуален ядрен конфликт ще е последният за човечеството, по-притеснителното е, че ако вероятността едно събитие да се случи е повече от нула и му дадем достатъчно време, то неминуемо ще се случи.
Темата за ядрената заплаха, освен технологични аспекти, има и културни и психологически, и те са тема на събитието на Рацио "Ядрена война" на 28 юни, вторник от 19 часа в "Кино Кабана".
Чуйте разговора с Бойко Неов, един от лекторите на събитието.
B нaчaлoтo нa 2025 г. в oблacттa нa изĸycтвeния интeлeĸт нacтъпи ceнзaциoннo cъбитиe. Изнeвидeлицa cpeд нaй-дoбpитe пpилoжeния ce пoяви нeвpoннaтa мpeжa DеерЅееk, ĸoятo ce пpeдcтaвя пo-дoбpe oт дoбpe пoзнaтaтa СhаtGРТ нa ОреnАІ. B cъщoтo вpeмe тя e aбcoлютнo дocтъпнa в Бългapия, нe изиcĸвa aбoнaмeнт и e paзpaбoтeнa cъc cъвceм мaлĸo финaнcoви..
Исландци откриват Америка преди Колумб... три пъти. Това се случва около 1000-а година, тоест почти пет века по-рано. Първият европеец, видял американските брегове, е викинг на име Гунбьорн. Той плавал от Норвегия до Исландия, но поради буря акостирал при един от островите, принадлежащи на Северна Америка. Това събитие датира между 876 и 933 г. Ерик..
Три български ученички ще представят научните си разработки на един от най-престижните конкурси за млади учени – Международния научен и инженерен панаир Regeneron 2025, който ще се проведе през май в Кълъмбъс, Охайо. Те ще имат възможност да се включат в световното изложение, след като спечелиха първите три награди на тазгодишното издание..
Много пъти в "Познати и непознати" сме говорили за антисемитизма и различните му прояви, както и за най-ярката от тях – Холокоста. Връщали сме се назад в историята и сме разказвали за изгонването на евреите от Египет, за робството им във Вавилон, за едикта на Едуард I, наредил изгонването на всички евреи от Англия и довел до масови арести и екзекуции..
В "Покана за пътуване" започнахме прелюбопитния разговор с журналистката Мира Баджева за една не особено позната част от Африка – Замбия, Малави, Танзания. Тя ни разходи из резервата в Замбия Южна Луангва. Но разказът бе толкова интересен, че не стигнахме до Малави. Днес ще поправим тази несправедливост към държавата в Източна Африка. Езерото Малави..
Какви опасности за свободата на изразяване и демокрацията крият предложените за гласуване в НС през тази седмица проектозакон за "чуждестранните агенти"..
Какво е "соросоид" и наистина ли е застрашена демокрацията у нас и в Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов ,..
"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg