Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи", историята за едноличното управление и извънредната власт, "упражнявана безконтролно – диктатура".
По Земята столетия наред са стъпвали всякакви тирани – безскрупулни убийци, яростни завоеватели, жестоки кървави палачи. Но до началото на ХХ век светът сякаш е бил пожален от това на един континент в рамките на няколко десетилетия да маршируват "черноризците" на Бенито Мусолини, "кафявите ризи" на Адолф Хитлер или напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин.
Цикълът от четири епизода "Диктаторите на ХХ век в Европа“ разказва как през изминалото столетие Европа събира в себе си толкова много диктатори, че континентът се оказва тесен за амбициите им. Те го разкъсват няколко пъти, прекрояват го след Втората световна война и убиват хора, дори и след смъртта си. А когато векът наивно решава, че ги е изпратил в домовете им след гибелта им и ги е превърнал спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.
Епизод 1: Низините излизат на сцената
Изгражда представа за времето след края на Първата световна война на излъганите, обезсърчени общества. Безработица, инфлация, лични загуби, осакатени хора, които влизат в обществото, погубени идеали. "Човешкият живот е девалвирал – убивал си и до теб си виждал мъртъвци, насилието става обществено приемливо и това е нов феномен". На този фон се "раждат" доктрините на фашизма, националсоциализма и на болшевизма. Старият свят, този на "Бел епок", на рицарските правила за живеене, на "цивилизацията на нравите", се разпада не само в Ленинова Русия, но и в Италия на Мусолини и в Германия на Хитлер. Най-радикалните движения на Стария континент "се превръщат от утопия в реалност" и "революцията с кърваво насилие става примамлива".
Но по-важният въпрос е, как те успяват да убедят масите и обществата да им повярват, че "отстраняването на парламентарната демокрация и установяването на открита диктатура е онова лепило, от което гражданите имат нужда“. Това се случва и във фашистка Италия, и в хитлеристка Германия, и в болшевишка Русия. Едноличната власт на вожда е доминираща. Решенията са само негови и те се налагат през "овладяна полиция, страх, репресивни действия, създаване на паравоенни структури, функцията на армията се поема от тайна полиция, започва масово следене и контрол. И всички тези структури са работнически – така низините излизат на сцената“. Така, през идеята за тотален контрол, са подчинени животът, а и мислите на хората. Но диктатурите, особено съвременните, винаги "имат нужда от съгласие на обществата“, които са управлявани по този начин. "Двайсти век изобрети една непозната дотогава диктатура – тоталитарната“, която не може да мине без мобилизация на масите. Тези диктатури не биха били възможни без появата на такова средство за масово осведомяване, каквото е радиото, което позволява на тоталитарния диктатор "пряко да се обръща към масите".
Как радиото се превръща "от културен институт в инструмент на политиката", как работят тайните полиции и защо това са така наречените "униформени общества", слушайте в Първи епизод "Низините излизат на сцената" от цикъла "Диктаторите на ХХ век в Европа".
Музиката, специалните ефекти и звуковият дизайн в четирите епизода на цикъла са авторски – композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов.
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..
"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..
Какви са резултатите от 49-то среднозимно преброяване на водолюбивите птици разказва във "Време за наука" Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците. Традиционното преброяване се е случило в рамките на четири дни с участието на 43 екипа доброволци и експерти от Българското дружество за защита на птиците, Изпълнителна..
Драматичният театър "Борис Луканов" в Ловеч гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Зимните навици на зайците" от Станислав..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Алкохолна зависимост – коментар в Lege Artis на данните за България за 2024 година на психиатъра д-р Иван Добринов , началник на Шесто мъжко отделение в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg